ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
София, 08.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1631 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 3323/17.XI.2015 г. на С. Н. Петрова и К. К. Петрова – двете от [населено място], [община], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-С. против въззивното решение № 87 на Силистренския окръжен съд, ТК, от 24.IX.2015 г., постановено по т. д. № 241/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 631/21.VII.2014 г. на РС-Силистра по гр. дело № 956/2012 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен иска на С. и К. П. с правно основание по чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 170 ЗЗД, предявен срещу ответните [фирма]-гр. С. и „Спринт’73“ О.-гр. Т. с предмет прогласяване недействителността на учредената на 7.VII.2010 г. договорна ипотека – предвид липсата на тъждество на ипотекирания недвижим имот в [населено място] с действителния имот, както и на при липса на тъждество между обезпеченото вземане и присъденото вземане, „като размер и като срок на погасяване“.
Оплакванията на касаторките С. и К. П. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Силистренския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират обезсилването му, респ. неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тяхната установителна искова претенция с правно основание по чл. 26, ал. 1-във вр. чл. 170 ЗЗД, предявена срещу двамата търговци, да бъде уважена: посредством прогласяване недействителността на договора от 7.VII.2010 г. за учредяването на ипотека върху недвижим имот в [населено място]. Инвокирани са доводи, че въззивният съд не бил открил в материалите по делото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в което изрично било установено, че „заповедният дълг се състои от сумата 3 689.42 лв. за масла, доставени отпреди ипотеката, и от сумата 75 245.75 лв. за горива, доставени след ипотеката, и твърди, че заповедният дълг е неизследван и неизяснен“.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата двете нейни подателки обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Силистренският ОС се е произнесъл по следните два правни въпроса, чиито отговор щял обаче да е различен след анализиране на събраните по делото доказателства, което да се извърши от ВКС:
1./ „След като в производството по делото е установено, че пристрояването и надстрояването на къщата е извършено и е съществувало преди ипотекирането на сградата, но нито пристройката, нито надстройката, са описани в договора за ипотека като самостоятелни обекти в къщата, действителна ли е ипотеката, в която тези обекти не са вписани и, ако отговорът е положителен – за каква част от обектите?“;
2.1 „Ако договорът за обективно подновяване на дълга е сключен само между кредитора и главния длъжник, следва ли новацията да бъде вписана, за да е противопоставима на третите лица, включително и на собствениците на недвижимия имот, ипотекиран в полза на кредитора?“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Спринт’73″О.-гр. Т. писмено е възразило чрез своя представител единствено по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение на Силистренския ОС, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция правилно не е обсъждала факти и доказателства, възникнали след учредяването на ипотеката, доколкото ако една сделка наистина е нищожна, то този порок я засяга „изначално“, т.е. меродавно е, че основанието за нищожност трябва да съществува още към момента на сключването й, а същевременно няма хипотеза, при която една действителна сделка впоследствие да може да стане нищожна.
Ответното по касация [фирма] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на наведените в съвместната жалба на С. и К. П. оплаквания за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение № 87/24.IX.2015 г. на ОС-Силистра по т. д. № 241/2014 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Силистренския ОС, настоящата съвместна касационна жалба на С. и К. П. от [населено място], община [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, постановено по установителния иск на П. срещу ответните по него две търговски дружества с правно основание по чл. 170 ЗЗД /във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД/, Силистренският ОС е идентифицирал като спорен по делото въпроса: „дали пристроените и надстроени след сключената ипотека части от имота, обект на продажба по изп. дело № 201134204002016 следва да бъдат предмет на тази продан, тъй като не са съществували и респ. – не са описани в договора за учредяване на ипотеката, от което следва, че не са част от нея и затова тя е недействителна“. При кредитиране на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, според което спорните части са били изградени в подпокривното пространство на сградата, служеща за обезпечение и „не представляващ самостоятелен обект на собственост“, решаващият правен извод на въззивната инстанция е бил, че при липса на изричен петитум в исковата молба за установяване на частична недействителност на процесната ипотека, „прогласяването изцяло на нищожност на договора за ипотека, не може да бъде уважено“. От друга страна, по повод твърдението на С. и К. П. за новиране на първоначално обезпеченото с ипотеката парично задължение, въззивният съд е могъл да констатира, че доколкото в текста на процесния договор за учредяване на ипотека от 7.VII.2010 г. е било посочено, че той обезпечава вземане на търговеца кредитор в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева) за извършена от него доставка на горива, поради което решаващият му правен извод е бил досежно това, че същото вземане е „конкретно определено и подлежащо на изпълнение“.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на TP № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на това решение. Само ако съществува вероятност последното да е процесуално недопустим /или нищожен/ съдебен акт, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай обаче не се констатира вероятност постановеното от Силистренския ОС въззивно решение да е процесуално недопустимо, тъй като евентуално допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила е по естеството си касационно отменително основание по чл. 281,
т. 3, предл. 2-ро ГПК, обуславящо неправилност, а не недопустимост на съдебния акт по съществото на спора. Нещо повече: в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната им касационна жалба подателките й признават, че с атакуваното въззивно решение е било потвърдено това на първостепенния съд, отговарящо на активно и пасивно съединените искови претенции, формиращи спорния предмет по гр. дело № 956/2012 г. по описа на РС-Силистра.
Отделно от това и съгласно проведеното в по-горен абзац от същата точка на тълкувателното решение разграничаване, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело /надлежно включен в предмета на спора/ трябва да е релевантен за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Докато в процесния случай касаторките С. и К. П. претендират в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата „преразглеждане от ВКС“ на хипотетично формулирани два правни въпроса, които не са били предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, и то въз основа на ново обсъждане /“анализ“/ на събраните по делото доказателства. В заключение, при установеното отсъствие в процесния случай на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, се явява безпредметно обсъждането на релевираната от касаторките единствена допълнителна предпоставка по т. 2 на същия законов текст. За пълнота на настоящето изложение обаче, ще следва да се отбележи, че сред трите алтернативно установени от законодателя основания за допустимост на касационното обжалване /т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ не съществува такова с посоченото от касаторките наименование: „решен в противоречие с установената практика на съдилищата“.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 87 на Силистренския окръжен съд, ТК, от 24 септември 2015 г., постановено по т. д. № 241/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2