3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С., 12.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1157 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 3079 от 20.ІІІ.2017 г. на [фирма], [фирма] и ЕТ „Ю.-м. Г., подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 97 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 22.ІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 258/2017 г., с което е била оставена без разглеждане частна касационна жалба на същите трима търговци срещу определение № 3053/25.VІІІ.2016 г. на САС по ч. гр. дело № 2274/2016 г.: в частта му досежно оставянето без разглеждане на тяхно съвместно искане „за спиране на принудителното изпълнение на заповед за незабавно изпълнение”, издадена от Софийския районен съд, І ГО, 119-и с-в, по ч. гр. дело № 759/2014 г.
Оплакванията на тримата частни жалбоподатели са за необоснованост и постановяване на атакуваното /прекратително /за производството по чл. 274, ал. 3 ГПК/ определение на предходния тричленен състав на ВКС при допуснати от него съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 245, ал. 1 ГПК и чл. 432, т. 1 ГПК). Поради това те претендират отменяването му и произнасяне от настоящия състав на ВКС по същество по оставената без разглеждане тяхна съвместна частна касационна жалба, като в резултат бъде допуснато спиране на незабавното изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 759/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 119-и с-в, заповед за изпълнение на парично задължение. Инвокиран е и довод, че атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС било „противно на установената съдебна практика”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по тази съвместна частна жалба [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на съдържащите се в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки за потвърждаването му с позоваване на задължителна съдебна практика, обективирана в три определения на състави от ТК и ГК на ВКС, както следва:
1./Опр. № 270/30.ІV.2014 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 445/2014 г.;
2./ Опр. № 763/31.Х.2014 г. на І-во т.о. по ч. т дело № 2590/2014 г.;
3./ Опр. № 14./.І.2011 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 685/2010 г.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, настоящата съвместна частна жалба на [фирма], [фирма] и [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да прецени, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, съвместната частна касационна жалба на тримата търговци (с вх. № 12999/16.ІХ.2016 г. по описа на САС) се явява процесуално недопустима, предходният тричленен състав на ВКС се е позовал не само на разяснението по т. 8 от задължителните за съдилищата и администрацията в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., но още и на създадената впоследствие задължителна практика, обективирана в други три определения на състави от търговката колегия на този съд, постановени пно реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, както следва: 1./ Опр. № 105/9.ІІ.2015 г. на І-во то. по ч. т. д. № 178/2015 г.; 2./ Опр. № 580/12.Х.2015 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. д. № 2194/2015 год.; 3./ Опр. № 122/26.ІІ.2016 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 65/2016 г. При несъмнения факт, че атакуваното пред предходния тричленен състав на ВКС определение на САС е по процесуалноправното си естество „въззивно”, ще следва – по аргумент от текста на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде споделен и ключовият за изхода на настоящето пр-во негов решаващ извод, че: „Обстоятелството, че искането е депозирано пред исковия съд и извън сроковете по чл. 420 ГПК го прави недопустимо, но не променя квалификацията му на искане, свързано със заповедното пр-во”. Този извод е законосъобразен и в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните последващи тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС за заповедното производство определения, които безпротиворечиво са в смисъл, че: „Доколкото производството по иск, предявен на основание чл. 422 ГПК, представлява продължение на заповедното производство, то инстанционният контрол относно определението по молбата за спиране на изпълнението, подадена в исковото производство, трябва да е съответен на инстанционния контрол, когато искането за спиране на изпълнението е направено пред заповедния съд”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 97 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 22.ІІ.2017 г., постановено по ч. т. д. № 258/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2