О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 17.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2697 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. 306, ал. 2 ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 14858/17.VІІІ.2018 г. на В. М. М. и Е. М. М. – двамата от [населено място], подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против разпореждане на Софийския апелативен съд от 4.VІІ.2018 г., постановено по т. дело № 2217/2015 г., с което – на основание чл. 306, ал. 2 ГПК-във вр. чл. 286 ГПК – е била върната тяхна молба за отмяна (с вх. № 843/9.ІІ.2018 г.) на влязлото в сила решение № 85/12.І.2016 г. на САС по същото дело.
Позовавайки се на междувременно настъпилото „тежко заболяване” на своя процесуален представител по пълномощие, за което прилагат негов болничен лист за периода 25.VІ.2018 г. – 9.VІІІ.2018 г., двамата частни жалбоподатели В. и Е. М. претендират отменяване на атакуваното разпореждане на САС и „връщане на делото за разглеждане по съответния ред”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба „Банка ДСК” ЕАД-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт по основателността й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното с нея разпореждане на САС по чл. 306, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна частна жалба на В. и Е. М. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
С решение № 85 на Софийския апелативен съд, ТК, ІХ-и с-в, от 12.І.2016 г., постановено по т. д. № 2217/2015 г.са били отхвърлени предявените от „Банка ДСК” ЕАД-С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу настоящите двама частни жалбоподатели установителни искове с предмет солидарната дължимост на банкови вземания по договор за ипотечен кредит от 13.ХІІ.2007 г., а именно главница – за разликата над 4 040.53 лв. и до претендирания от кредитната институция размер от 59 823.52 лева, както и за сума в размер на 5 036.59 лв., представляваща санкционна лихва /неустойка/ за периода 7.ХІІ.2012 г. – 10.Х.2013 г., както и за законната лихва над горепосочената главница за разликата над 340.53 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК (11.Х.2013 г.) пред Свогенския РС по ч. гр. д. № 506/2013 г. за издаване на заповед за изпълнение. Потвърдено е било първоинстанционното решение № 43/18.ІІІ.2015 г. на Софийския окръжен съд, ТК, 1-ви с-в, постановено по т. д. № 80/2014 г. в частта, с която по отношение на М. е било признато за установено, че те дължат солидарно на „Банка ДСК” ЕАД-С. законна лихва върху главницата по договора за ипотечен кредит, както следва: върху сумата от 84.36 лв. за периода от 13.І.2015 г. и до окончателното й изплащане; върху сумата от 84.87 лв. за периода от 13.ІІ.2015 г. и до окончателното й изплащане; върху сумата от 85.39 лв. за периода от 13.ІІІ.2015 г. и до окончателното й изплащане, както и върху сумата от 85.91 лв. за периода от 13.ІV.2015 г. и до окончателното й изплащане, за които вземания е Била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 506/2013 г. по описа на РС-Своге. Изрично отбелязано е било от въззивната инстанция във финалната част от диспозитива на нейния съдебен акт по съществото на спора, че в останалите му части, с които по отношение на В. и Е. М. е било признато за установено, че двамата дължат солидарно на „Банка ДСК” ЕАД по договора за ипотечен кредит от 13.ХІІ.2007 г. сумата от 4 040.53 лв. главница, дължима до 13.ІV.2015 г., както и договорна лихва в размер на сумата от 9 173.81 лв. за периода от 2.І.2012 г. до 10.Х.2013 г., за които банкови вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 506/2013 г. по описа на РС-Своге, решението на първостепенния съд – като необжалвано – е влязло в сила.
Съгласно чл. 306, ал. 3, изр. 1-во ГПК, молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд, от което следва че той е единствено компетентният да я администрира. В процесния случай обаче, молбата на В. и Е. М. (с вх. № 843/9.ІІ.2018 г.) за отмяна – на основанията по т.т. 4 и 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК – „на Решение № 85/12.01.2016 г. на САС по т. д. № 2217/2015 г. и на Гр. дело № 551/2016 г. на Районен съд [населено място]”, е била подадена вместо чрез Софийския ОС – чрез ЧСИ В. Н., с рег. № 864. По аналогия от текста на чл. 270, ал. 4 ГПК, според който решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, атакуваното с настоящата частна жалба разпореждане на Софийския апелативен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК не може да се преценява като процесуално недопустим съдебен акт само защото не е било постановено от долустоящия Софийски окръжен съд, явяващ се „първоинстанционен” по смисъла на чл. 306, ал. 3, изр. 1-во ГПК. От друга страна, съгласно т. 12 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., именно Върховният касационен съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Представеният от пълномощника на двамата частни жалбоподатели болничен лист за ползване на отпуск в периода 25.VІ.2018 г.- 9.VІІІ.2018 г., не е доказателство, което да опровергава констатацията, че съобщението с указанията на САС за отстраняване на нередовности в процесната молба за отмяна е било редовно връчено на адв Ч. Г. Т. от САС в лично качество на датата 28 май 2018 г. Даденият му двуседмичен срок е изтекъл на 11.VІ.2018 г. /присъствен ден, понеделник/, т.е. преди излизането му в отпуск по болест и в пределите на същия не е постъпвало искане по чл. 63, ал. 1 ГПК за евентуалното му продължаване по уважителни причини.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Софийския апелативен съд от 4.VІІ.2018 г., постановено по т. дело № 2217/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2