3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 540
С., 13,10,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2835 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2-във вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6067/7.V.2015 г. на [фирма]-С., подадена против определение /резолюция на л. 172„/ на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 1.Х.2015 г., постановено по т. д. № 11/2013 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане молбата на този търговец с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК: за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 1338/20.VІ.2014 г. в частта му за разноските, като присъдените такива в полза на [фирма]-С. в размер на сумата 7 259.01 лв. – общо за двете инстанции, бъдат намалени до размер на 3 183.50 лв. (три хиляди сто осемдесет и три лева и петдесет стотинки), съответстващ на действително направените такива.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за необоснованост на атакуваното определение, поради което той претендира отменяването му, уважаване на искането за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, както и присъждане на разноски за пр-вото пред настоящата инстанция. Инвокиран е довод, че дори ако се приемело, че с подадената в срок касационна жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело въззивно решение е била атакувана и частта му за възложените в негова тежест разноски, то – съгласно Опр. № 57/21.І.2015 г. на състав на ІV-то г.о. по гр. дело № 123/2015 г. – „разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК урежда самостоятелен ред за отстраняване на порочността на съдебното решение в частта му за разноските, чрез неговото изменение или допълване, представляващ изключение от забраната за оттегляемост на решението по чл. 246 ГПК”.
Ответното по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното определение, постановено в пр-во по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да квалифицира молбата на търговеца настоящ частен жалбоподател с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК като процесуално недопустима, САС е приел, че с факта на едновременното подаване от негова страна и на касационна жалба срещу въззивното решение, чието изменение в частта му за разноските е претендирал, се явява изключен специалният инстанционен ред по чл. 248, ал. 1 ГПК за постигането на такова изменение.
Констатира се, че в петитумната част на касационната жалба с вх. № 9998/18.VІІІ.2014 г. на [фирма]-С., подадена срещу постановеното от САС по т. д. № 11/2013 г. решение № 1338/20.VІ.2014 г., този касатор е поискал отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от ВКС, с който – наред с уважаването на исковата му претенция срещу ответното д-во в предявения по делото неин размер, да му бъдат присъдени и всички направени в трите съдебни инстанции разноски. Следователно налице са две взаимноизключващи се искания по отношение присъдените в тежест на настоящия частен жалбоподател разноски за предходните две съдебни инстанции – за намаляване на размера им, но също и за снемане на отговорността му за разноски изцяло. Ето защо, при положение, че за страната стои открита процесуалната възможност да обжалва решението в частта му за разноските, атакувайки решението по съществото на спора, какъвто е и процесният случай, специалният ред по чл. 248, ал. 1 ГПК за защита срещу неправилно присъждане на разноски, логично ще следва да се счита изключен. Като е съобразил това, САС е постановил обосновано /правилно/ определение за оставяне на молбата на касатора [фирма]-С. по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК без разглеждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение /резолюция на л. 172„/ на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 1.Х.2014 г., постановено по т. д. № 11/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2835 по описа за 2015 г.