4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
С., 05.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2362 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК касационната жалба с вх. № 1696/28.ІІІ.2013 г. на варненското [фирма], насочена против решение № 56 на Варненския апелативен съд, ТК, постановено на 26.ІІ.2013 г. по т. дело № 476/2012 г., с което е било обезсилено първоинстанционното решение № 117/14.V.2012 г. на Добричкия ОС по т. дело № 258/2011 г. в неговите осъдителни части – досежно осъждането на [община] на заплати на д-вото настоящ касатор сума в размер на 189 682.13 лв., като равностойност на извършени от търговеца скрити и допълнителни СМР по данъчна ф/ра № 557/5.ХІ.2010 г., с която сума общината неоснователно се обогатила и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата 25 юли 2011 г. и до окончателното й изплащане, както и мораторни лихви в размер на сумата от 12 939.32 лв., а също и съдебно-деловодни разноски в размер на 15 059.64 лв.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира обезсилването му, респ. неговото касиране, и присъждане на всички направени по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК варненското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо въпрос (бил той материално- или процесуалноправен), по който Варненският апелативен съд да се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, поставя питането: „Допустимо и/или правилно ли е въззивният съд, квалифицирайки иска с правно основание по чл. 266 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, да не се произнесе по съществото на спора – предвид задължителната съдебна практика – ППВС № 1/28.V.1978 г. за приложението на чл. 59 ЗЗД, а да обезсили решението в осъдителните му части и да върне делото за ново разглеждане при първоначална квалификация на иска по чл. 55, ал. 1-във вр. чл. 61 ЗЗД?”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [община] писмено е възразила чрез своя гл. юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Не може касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК да бъдат отъждествявани с основания за допустимост на касационния контрол, а и при служебната проверка на атакуваното въззивно решение не бе констатирана вероятност то на свой ред да е процесуално недопустим съдебен акт. В заключение, „питането” на варненския търговец касатор – дали обжалваното от него въззивно решение е „допустимо и/или правилно”, не е годно да обоснове приложно поле на касационния контрол, тъй като преценката относно това дали произнасянето на въззивния съд с това решение е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, би била възможна единствено при наличието на ясно и точно формулиран от касатора правен въпрос, какъвто в изложението към настоящата касационна жалба липсва.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 56 на Варненския апелативен съд, ТК, от 26.ІІ.2013 г., постановено по т. д. № 476/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2