3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 744
С., 13,10,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3528 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5270 от 19.ІХ.2014 г. на варненското [фирма], подадена против онази част от решение № 168 на Варненския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 205/2014 г., с която търговецът настоящ касатор е бил осъден – на основание чл. 55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД– да заплати на [фирма]-гр. В. сума в размер на 25 200 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /20.ІІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане, отхвърляйки направеното от настоящия касатор защитно възражение за прихващане.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата претенция на [фирма]-гр. В. да бъде отхвърлена – като неоснователна и недоказана, и последното да бъде осъдено да заплати дължимото на търговеца касатор възнаграждение „съобразно стойността на изработените от него проекти”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, където се навеждат допълнителни доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав, касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но схващайки последната едностранчиво: като релевантност на формулираните въпроси единствено „за точното прилагане на закона” – не и за развитието на правото. Изтъква се, че с атакуваната осъдителна част от решението си Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 4, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия (Р. № 231 от 25.ІІІ.2010 г. та ІІ-ро т.о. по т.д. № 226/09 г.; Р. № 203/30.І.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 116/2011 г.; Р. № 63/21.VІ.2013 г. на І-во т.о. по т.д. № 1133/2011 г. и Р. № 35/6.ІІІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 74/2012 г.), по следните два материалноправни въпроса:
1./ Дали за неизправната страна по двустранен договор възниква потестативното право по чл. 87 ЗЗД да иска разваляне на договора или това право има само изправната страна?;
2./ Уговореният в процесния договор за изработка срок за изпълнението му означава ли, че договорът следва да бъде изпълнен непременно в уговореното време – по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. последно от ЗЗД, т.е. този срок характеризира ли сделката като „фикс-сделка”, при която не е необходимо кредиторът да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да ангажира доказателства, че такива реално са били направени по повод изготвяне на писмения отговор. Инвокирани са доводи, че формулираните въпроси въобще „не отговарят на законовите изисквания на чл. 280 ГПК”, както и че посочените съдебни решения на състави от двете отделения на ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са неотносими: понеже „описаните в тях казуси не съвпадат с настоящия”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил уважен предявеният от [фирма]-гр. В. срещу търговеца настоящ касатор осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, Варненският апелативен съд е приел – въз основа на данните по делото – че „за ищеца е възникнало преобразуващото право да се развали сключения двустранен договор за изработка, поради виновно неизпълнение на насрещната страна”. Следователно нито един от двата, формулирани от [фирма] материалноправни въпроса, няма естеството на такъв, който да е от значение за изхода по конкретното дело, щом като с атакуваната осъдителна част на въззивното решение е било отречено защитното му твърдение, че той бил изправна страна по процесния договор за извършване на инвестиционно проектиране на вилно селище, сключен между страните по спора на 23.Х.2009 г. Що се отнася до релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 289, ал. 1 ГПК, във връзка с наличието на която касаторът не излага каквито и да било доводи, а и схваща последната едностранчиво: „от значение за точното прилагане на закона” – не и за развитието на правото, ще следва да се отбележи, че погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не може да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 на Варненския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 31.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 205/2014 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3528 по описа за 2014 г.