О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
С., 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. дело № 1530 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1009 от 30.І.2013 г. на малолетния А. Ж. И. от С., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 94 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 16.І.2013 г., постановено по гр. дело № 3432/2012 г., с която прекият му иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответната застрахователна компания [фирма]-С., е бил отхвърлен за разликата между присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от общо 20 000 лв. в двете съдебни инстанции и до пълния предявен размер на претенцията от 50 000 лв., като в резултат настоящия касатор е останал задължен за разноски към застрахователя в размер на 934 лв.
Оплакванията на касатора И. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и досежно разноските както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се уважи предявения пряк иск срещу застрахователя с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, като последния бъде осъден допълнително да заплати на касатора и сумата от 30 000 лв., представляваща останалата част от търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП от 24.ІV.2011 г., вкл. ведно със законната лихва върху така претендираната главница, считано от настъпване на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане, а също и всички направени от И. в трите инстанции разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ в текста на жалбата, подателят й И. обосновава приложно поле на касационния контрол с „уникалност на казуса” и оттам – с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: противоречие между атакуваната отхвърлителна част на въззивното решение и задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г.; противоречива практика на съдилищата в страната по прилагането на чл. 52 ЗЗД и поради това необходимост от уеднаквяването й, което щяло да доведе до точно прилагане на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и като последица от това – до развитие на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и досежно присъдените в полза на търговеца разноски, претендирайки за неговото потвърждаване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на малолетния А. Ж. И. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен, а и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая всичките три предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК). В заключение, недопустимо е отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, въведено с конкретно оплакване за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на чл. 52 ЗЗД, с основание за допустимост на касационния контрол и при установената липса в изложението към касационната жалба на ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС в случая действително да се е произнесъл.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 16.І.2013 г., постановено по гр. дело № 3432/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2