4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 12.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 561 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10875/16.ІІ.2013 г. на [фирма]-гр. Нова Загора, подадена против решение № 129 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 14.ХІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3367/07 г., с което – на основание чл. 74 ТЗ – са били отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в това д-во, проведено на 27 юни 2011 г.
Оплакванията на търговеца-настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен – като неоснователен, ведно с присъждане на всички направени от д-вото по делото разноски
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл „в противоречие с практиката на съдилищата” по следните четири материалноправни въпроса:
1./ Има ли вещнопрехвърлителен ефект договорът за дарение на запорирани дружествени дялове, сключен между съдружници, ако сделката не страда от пороци на формата и на волята на страните?;
2./ Противопоставим ли е такъв договор на останалите съдружници, ако не е вписан поради наличието на законови пречки за това, кои са „третите лица” по такъв договор и включват ли се в техния кръг останалите съдружници?;
3./ Изпълнен ли е фактическият състав на целеното прехвърляне, ако в резултат на „облигацията” възникват и други последици и те не са извършени от дружеството?;
4./ Ако един от наследниците на починал съдружник е съдружник и на собствено основание, наследяването на дружествени дялове от починалия уголемява ли неговата дялова квота, ако не е била извършена делба на наследените дялове?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Е. Н. К. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-С. единствено по допустимостта на касационното обжалване, поддържайки, че в случая не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и затова атакуваното въззивно решение следвало да бъде потвърдено. Инвокиран е довод, че приложените съдебни решения към изложението по касационната жалба не са влезли в сила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на новозагорското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Действащият процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) не предвижда сред лимитативно изброените в чл. 280 критерии за селектиране на касационните жалби произнасянето на въззивния съд по конкретен материално- или процесуално правен въпрос „в противоречие с практиката на съдилищата”. Напротив, визира се произнасяне с обжалваното въззивно решение по правен въпрос, който е „противоречиво решаван от съдилищата”. Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
В процесния случай, за да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от Е. Н. К. иск с правно основание по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че приживе нейният съпруг Р. К. валидно й е прехвърлил – по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ, своите 35 дружествени дяла, както и че ако това прехвърляне е противопоставимо на останалите съдружници още от деня на сключването на договора, то за третите лица противопоставимостта му настъпва от вписване на сделката в търговския регистър. Като ирелевантно за настъпване на транслативния ефект на дарението е било счетено обстоятелството, че към момента на извършването му и в продължение на около 3 месеца по-късно всичките 100 дружествени дяла са били запорирани. В заключение решаващият съд е счел, че на общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 27 юни 2011 г. (или след повече от 7 години от вдигането на запора върху дружествените дялове), действителното дялово участие на Е. К. в капитала на този търговец не е било отчетено – в пряко нарушение на чл. 137, ал. 2 ТЗ и това е опорочило взетите решения. Следователно въпрос № 4 от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата е и с изцяло хипотетичен характер, докато останалите три материалноправни въпроса действително са обусловили решаващите изводи на Бургаския апелативен съд, но от представените от д-вото касатор съдебни решения не може да се направи констатация, че едни и същи правни въпроси се решават противоречиво от съдилищата в страната ни. Това е така, не само защото решението на който и да е административен съд /по приложението на АПК/ поначало не попада сред съдебните актове, визирани в посоченото по-горе задължително разяснение, но и защото липсват данни което и да е останалите решения, постановени от общите съдилищата /РС-Стара Загора, Сливенски ОС и апелативен съд в Бургас/ да са влезли в сила.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 14.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 285/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2