О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 411
София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1773 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на с вх. № 4093 от 22.V.2019 г. на бургаското „Водоканалстрой” ЕООД, подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против определение № 137 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 25.ІV.2019 г., постановено по ч. т. дело № 107/2019 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец против онази част от определение № 214/15.ІІ.2019 г. на ОС-Бургас по т. д. № 384/2018 г., с която е било прекратено първоинстанционното производство по предявените от настоящия частен касатор установителни искове срещу Д. Щ. К., „Водоканалстрой – К.” ЕООД и „Водоканалстрой – Д. К.” ЕООД и присъдените в полза на последните трима ответници разноски в размер на по 360 лева.
Оплакванията на частния касатор „Водоканалстрой” ЕООД-Бургас са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и „исковете да бъдат обявени за допустими”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърдение за постановяване на атакуваното въззивно определение в противоречие със задължителните постановки на ТР № 8/27.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2012 г., така и с тези на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК по тълк. дело № 4/2013 г. /релевирайки по този начин предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол/, но също и с твърдението си за „очевидна неправилност” на крайните изводи на Бургаския апелативен съд.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК тримата ответници по касация от [населено място], а именно Д. Щ. К., „Водоканалстрой – К.” ЕООД и „Водоканалстрой – Д. К.” ЕООД, писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от АК-Пазарджик както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на суми от по 360 лв. /т.е. общо 1 080 лв./, представляваща изплатен хонорар за един техен адвокат: съгласно приложените към тяхна молба (с вх. № 7098/8.VІІІ.2019 г.) надлежно заверени ксерокопия от договор за правна защита и съдействие от датата 2.VІІ.2019 г. със софийското адвокатско д-во „Д., П. и Ко”, както и три данъчни фактури. Инвокиран е довод, че: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът изобщо не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с практиката на ВКС”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Водоканалстрой” ЕООД-Бургас, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното
касационно обжалване са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение в неговата прекратителна част, Бургаският апелативен съд е приел, че в процесния случай между страните по делото не е съществувал спор, че посочената от ищеца /настоящ частен касатор/ сума в размер на 134 652.17 лв. се дължи именно на посоченото от него основание, докато спорът е всъщност за дължимостта на претендираните от ответниците остатък в размер на 2 629 787.29 лв., „който обаче не е предмет на иска, предявен от ищеца”. При това положение решаващият извод на въззивния съд е в смисъл, че „Водоканалстрой” ЕООД би имало единствено хипотетичния интерес да установи, че не дължи разликата над безспорния размер от 134 652.17 лв. до претендирания от ответниците, но „не и от установяване, че дължи нещо, за което не се спори”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен да извежда този релевантен за делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й, или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат релевираните от касатора допълнителни основания за това /в процесния случай единствено предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, не се констатира да е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като атакуваното въззивно определение нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която процесуалния закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (Бургаският апелативен съд да е приложил при постановяването на този свой акт несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направените от ответниците по касация искания по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, търговецът настоящ частен касатор ще следва да бъде осъден да заплати на всеки един от тях по 360 лв. или общо – 1 080 лв. (хиляда и осемдесет лева), която сума представлява равностойността на изплатен хонорар за един техен адвокат- съгласно приложените по делото в надлежно заверени ксерокопия договор за правна защита и съдействие от 2.VІІ.2019 г., сключен със софийското адвокатско д-во „Д., П. и Ко”, както и три данъчни фактури.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 137 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 25.ІV.2019 г., постановено по ч. т. дело № 107/2019 г.
О С Ъ Ж Д А частния касатор „Водоканалстрой” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация Д. Щ. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], бул. „Мария-Л.” № 59, разноски в размер на СУМАТА от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат.
О С Ъ Ж Д А частния касатор „Водоканалстрой” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Водоканалстрой – К.” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Мария-Л.” № 59, разноски в размер на СУМАТА от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един адвокат.
О С Ъ Ж Д А частния касатор „Водоканалстрой” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Водоканалстрой – Д. К.” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], ет. VІІ, разноски в размер на СУМАТА от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2