О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 01.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2791 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 15007/7.ІХ.2017 г. на Столична община, подадена чрез двамата й процесуални представители по пълномощие от САК против следните части от решение № 1750 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 17.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 1959/2017 г.: 1./ С която общината настоящ касатор е била осъдена да заплати на Г.-И. строителство” АД-София сума в размер на 15 784.47 лв., представляваща неплатена част от възнаграждението, дължимо по сключения помежду им на 25.ІІІ.2013 г. договор за изработка и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (19.ІІІ.2015 г.) и до окончателното й изплащане; 2./ С която СО е била осъдена да заплати на горепосочения търговец сума в размер на 29 809 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главница в размер на 268 336.01 лв., изчислено за периода 5.ІІ.2014 г.-10.ІІІ.2015 г.; 3./ С която искът на търговеца срещу Столична община с правно основание по чл. 266 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над 15 784.7 лв. и до пълния му предявен размер от 268 366.01 лв., поради извършено прихващане със задължение на [фирма] за неустойка в размер на 252 551.54 лв., дължима за периода 4.VІІ.2013 г.-19.VІІ.2013 г.; 4./ С която е било отхвърлено възражението на Столична община за прихващане вземане на същия търговец с насрещно вземане на общината към него за заплащането на сума в размер на 252 551.54 лв. и до пълния заявен негов размер от 268 336.01 лв.
Оплакванията на общината настоящ касатор са за постановяване на въззивното решение в атакуваните негови четири части както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените от [фирма]-София при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, а – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – в полза на ответната по тях община да се присъдят всички направени по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й Столична община обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните части от решението си се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „В случай на извършено извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания, ако съществуването и изискуемостта на активното вземане не е била оспорена преди изпращане на изявлението от насрещната страна, а това е станало впоследствие, може ли да се приеме, че това активно вземане не е ликвидно по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и съответно, че погасителният ефект на прихващането не е настъпил, при условие, че в последващото исково производство е установено съществуването на активното вземане?”;
2./ „В случай на извършено извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания, ако съществуването на активното вземане за неустойка за забава се оспорва от насрещната страна единствено с твърдения, че неустойка не се дължи, тъй като забавата е следствие от настъпила непреодолима сила, може ли да се приеме, че активното вземане не е ликвидно по смисъла на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и съответно, че погасителният ефект на прихващането не е настъпил, при условие, че в последващото исково производство е установено съществуването на активното вземане?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. С позоваване на постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение № 113/9.VІІ.2013 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. дело № 1274/2013 г. в писмения отговор по жалбата търговецът ответник по същата инвокира довод, че поставените от общината въпроси в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК „не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като начинът на тяхното формулиране измества спорния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на Столична община ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Въз основа на констатациите си, че в процесния случай липсва „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер”, а оттам – че няма основание за освобождаване на [фирма] от отговорност за допусната забава в изпълнението на възложената му от настоящия касатор работа, САС е приел, че поради неликвидиността на активното вземане на Столична община по чл. 92 ЗЗД (поради съществувалия спор между страните) води до непостигане на правопогасяващ ефект на отправеното от нея изявление по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД до изпълнителя. В резултат, при заключението си за съществуване на спорното вземане на търговеца за дължимо възнаграждение по процесния договор за изработка, въззивната инстанция е разгледала по същество и е уважила евентуалното възражение на настоящия касатор за прихващане, „упражнено в настоящия процес като защитно”, т.е. зачетен е бил погасителен ефект не на извънсъдебното, а на съдебното възражение за прихващане.
Съгласно т. 1 от задължителните съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното разграничение в конкретния случай по необходимост се налага извод, че формулираните 2 правни въпроса относно извършено между страните прихващане на техни насрещни вземания по процесния договор за изработка /до размера на по-малкото от тях/ не биха могли да се отнасят до 4-те, атакувани с касационната жалба части на въззивното решение. При наличието на константна съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитираното в мотивите към обжалвания въззивен акт решение № 113/9.VІІ.2013 г. на състав на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. дело № 1274/2013 г., не може едновременно да се поддържа наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол във връзка с релевираните от общината настоящ касатор два правни въпроса. Съгласно т. 4 от задължителните постановки на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В този смисъл правно несъстоятелна /голословна/ е поддържаната от касатора теза, че „липсва изрична правна уредба, но и не съществува съдебна практика” по всеки един от релевираните в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК два правни въпроса. Напротив, както горецитираното решение на състав на ІІ-ро г.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, така и ясната разпоредба на чл. 103, ал. 1 ЗЗД – досежно изискването за ликвидност на активното вземане, директно я опровергават, лишавайки главното твърдение за наличие на приложно поле на касационно обжалване от надлежна обосновка.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК, общината настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1750 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 17.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 1959/2017 г. В АТАКУВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ.
О С Ъ Ж Д А касатора Столична община, Булстат[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2