4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
София, 11.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 633 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1150/3.ІІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена против частта от определение № 2839 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 30.ХІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 4402/2013 г., с която е била оставена без разглеждане частна жалба (с вх. № 6341/26.ІХ.2013 г.) на Банката против определениeто на Кюстендилския ОС, ГК, 4-и с-в, от 4.ІХ.2013 г. по гр. дело № 38/2013 г.: за отказ да бъдат приети за съвместно разглеждане в първоинстанционното пр-во насрещни искове на кредитната институция, предявени срещу първоначалния ищец [фирма], но без да са били надлежно отделени в самостоятелно исково производство.
Оплакванията на Банката частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното прекратително определение, поради което се претендира отменяването на този съдебен акт в атакуваната му част и да се постанови оставената без разглеждане частна въззивна жалба на кредитната институция да се разгледа от въззивния съд по същество.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба и ищец в първоинстанционното пр-во [фирма] писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на постановеното от САС определение в атакуваната негова прекратителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Д., не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на постановеното от САС определение в същата атакувана негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно задължителните за съдилищата в Република постановки по т. 7, б. „в” от тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.: „Следва да бъдат разграничени хипотезите на оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване на нередовностите й – от друга страна. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване”.
В настоящия случай първостепенният Кюстендилски окръжен съд е могъл да констатира в мотивите към определението си от 4.ІХ.2013 г. по т. д. № 38/2013 г., че наред със своя писмен отговор по исковата молба на [фирма], ответникът [фирма] е предявил и насрещни искове /установителен – „под условие” и осъдителен/ против този ищец относно същите недвижими имоти. Доколкото е било счетено от първата инстанция, че предявените първоначални искове са недопустими, съответно е било отказано приемането на насрещния иск на Банката за съвместно разглеждане: „още повече, че той е бил предявен условно – в случай, че съдът приеме, че исковете на ищцовото д-во са положителни установителни за собственост”. Безпредметна в тази връзка би била преценка на сезирания съд дали съвместното разглеждане на тези два насрещни иска ведно с първоначалните „ще бъде значително затруднено”, а що се отнася до визираната липса на изрично постановление за отделянето им в отделно производство, тя не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол щом като не е било разпоредено връщане на исковата молба, в която тези насрещни претенции са обективирани /арг. чл. 129, ал. 3 ГПК, както и чл. 130 ГПК/.
При тези данни по делото, като правилен /законосъобразен/ изцяло ще следва да бъде споделен решаващия извод в атакуваната част от определението на САС,, а именно: макар и да не било посочено изрично в обжалвания пред него съдебен акт /на първата инстанция/ относно неприемането за съвместно разглеждане на насрещните два иска на [фирма], но и доколкото те все пак не са били върнати – било като процесуално недопустими или поради нередовност на подадената насрещна искова молба, то Кюстендилският ОС дължи произнасяне по основателността им, което практически следва да стане в отделно производство и при съобразяване деня на постъпването им в регистратурата на първостепенния съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2839 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с.в от 30.ХІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4402/2013 г. В ОБЖАЛВАНАТА от [фирма]-София НЕГОВА ЧАСТ, отнасяща се до насрещните й искове /установителен и осъдителен/, предявени срещу ищцовото [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 633 по описа за 2014 г.