6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
София, 28.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 323 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е исково, едноинстанционно, по реда на чл. 47 ЗМТА.
„D О. – д-во със седалище и адрес на управление в Република М., [населено място], [улица] предявило- на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА – срещу [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] иск за отмяна на постановените от АС при БТПП решение от 25.ХІ.2011 г. по международно арб. дело № 21/2010 г., КАКТО и решение от 29.ІХ.2014 г. по същото дело /м.а.д./ за поправка на допусната в първото очевидна фактическа грешка. Главното твърдение на македонския търговец-ищец е, че той не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и че едва в края на месец ноември 2014 г. той разбрал, че през 2011 г. срещу него е било постановено осъдително арбитражно решение. Инвокират се доводи, че приложената по международното арб. дело товарителница /№ 44 4087 6823/ и разпечатка от сайта на D. по никакъв начин не удостоверявали какви документи са били изпратени с въпросната пратка, а оттам и че нередовно било уведомяването на македонското д-во за проведеното на 28.ІХ.2011 г. редовно заседание по горното арб. дело.
В своя писмен отговор по настоящата искова молба ответното по иска [фирма] – [населено място] е заявило, че оспорва същия – като неоснователен, инвокирайки доводи, че междувременно и двете арбитражни решения, чиято отмяна се претендира, са били предмет на последователно развило се пред окръжния и апелативния съд в [населено място] производство за тяхното признаване и изпълнение, както и че след окончателното произнасяне на скопския апелативен съд присъдените в полза на българското д-во суми са му били изплатени изцяло.
Като писмено доказателства е приложено в настоящето исково пр-во пред ВКС международно арб. дело № 21/2010 г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид, че последното от тези две арбитражни решения на АС при БТПП, чиято отмяна се претендира, датира от 29.ІХ.2014 г., а исковата молба /с вх. № 17 153 по описа на ВКС/ е била подадена на 23.ХІІ.2014 г. – т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съгласно чл. 48, ал. 1, изр. 2-ро ЗМТА в хипотеза, когато е било направено искане за поправка на постановено арбитражно решение, срокът за отмяна на първото тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането.
Разгледан по същество предявеният иск е изцяло неоснователен.
Решенията, чиято отмяна се претендира, са постановени от АС при БТПП по арбитражно дело, което е международно. Към датата на постановяване на първото от тях, а именно 25.ХІ.2011 г., Република М. е била със статут на държава, присъединила се към Нюйоркската конвенция от 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, тъй като е ноторно, че на 16.ІХ.2009 г. /т.е. две години преди това/ тя е оттеглила своя резерва към нея. Съгласно чл. V, т. 1, б. „б” от тази Конвенция признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство. Видно от приложените две решения на окръжния и на апелативния съд в С., постановени при съблюдаване разпоредбите на чл. 103, ал. 1, т. 2, както и на чл. чл. 111-116 от Закона за международното частно право на Републиката М. /в сила от 2007 г./, е, че още на 13 декември 2012 г. първото от двете арбитражни решения, чиято отмяна се претендира в настоящето исково пр-во, е било надлежно признато като подлежащо на принудително изпълнение. С това се опровергава както главното твърдение на ищеца, че бил узнал за постановеното срещу него осъдително арбитражно решение на АС при БТПП по м. а. д. № 21/2010 г. едва през месец ноември 2014 г., но заедно с това оборена е и тезата му, че не е бил надлежно уведомен за образуваното арбитражно производство пред този институционален арбитраж в България. Изрично е било прието на последната страница /редове 5-9 отгоре/ от мотивите към решението на Апелативния съд в С., че с писмо изх № 95119/23.ХІ.2010 г., съответно получено на 1.ХІІ.2010 г. по м. а. д. № 21/2010 г. по описа на АС при БТПП, македонското д-во ответник в арбитражната процедура е изразило конкретно становище, че не дължи търсените от него суми, позовавайки се в тази връзка на кредитно известие № 117/23.ІІ.2010 г., според което „балансът между двете дружества бил нула”. Следователно датата 23 ноември 2010 г., която предхожда с 1 година постановяването на първото от двете арбитражни решения, чиято отмяна се претендира, може със сигурност да се приеме като такава, от която насетне настоящият ищец (ответник по м. а. д. № 21/2010 г. по описа на АС при БТПП) е знаел за воденото срещу него арбитражно дело. Това налага извод, че главното му възражение в исковата молба – за нарушаване правото му на участие в това арбитражно дело, следва да се счита преклудирано от горепосочения момент. Ето защо не следва да бъдат обсъждани конкретните доводи в обстоятелствената част на исковата молба, изложени в раздела „По основателността” й.
Що се отнася до постановеното на 29.ІХ.2014 г. решение за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 25.ХІ.2011 г., за което ищецът [фирма] поддържа, че той „не е бил уведомяван по никакъв начин за молбата” на българския търговец от [населено място] и постановеното въз основа на тази молба решение, ще следва да се отбележи констатацията на АС при БТПП в мотивите към същото, според която препис от въпросната молба е била изпратено на ответника в арбитражното пр-во на 25 юни 2014 г. „и е получена от него на 2 юли 2014 г.”. Това се потвърждава от приложената на лист 143 от арбитражното дело обратна разписка, съдържаща клеймо на станцията, която връща същото известие за доставяне. В процесния случай ирелевантно е кога македонският търговец е получил препис от това решение за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по съществото на търговския спор с [фирма]-гр. Русе, след като молбата му за неговата отмяна е постъпила в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, но считано от постановяването му. При липсата на конкретни доводи в настоящата искова молба за опорочаване на процедурата по чл. 11, ал. 2 от Правилника за дейността на АС при БТПП, искът за отмяна на това арбитражно решение на основанието по т. 4 на чл. 47 ЗМТА е неоснователен.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА, предявен от [фирма] – търговец със седалище и адрес на управление в Република М., [населено място], [улица], срещу [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], имащ за предмет ОТМЯНА на постановените от АС при БТПП по международно арб. дело № 21/2010 г. решение от 25.ХІ.2011 г., КАКТО И решение от 29.ІХ.2014 г. по същото дело за поправка на допусната в първото очевидна фактическа грешка, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 323 по описа за 2015 г.