Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 19.04. 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…..……. и с участието на прокурора…………..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1878 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата (с вх. № 5678/20.ІV.2018 г. по описа на РС-Враца) на Е. К. К. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Враца, с предмет отмяна на влязлото в сила решение № 701 на Врачанския районен съд, ГК, VІ-и с-в, от 18.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 1449/2016 г., с което е бил отхвърлен неин кондикционен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, предявен срещу Ю. М. В. от София и Н. А. Ц. от Монтана, за осъждането им да й заплатят общо сума в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща изплатено възнаграждение по сключен помежду им на 23.ІІ.2015 г. договор за възлагане на проектиране.
С решение № 80/8.ІІІ.2017 г. на ОС-Враца, ГК, постановено по гр. дело № 20/2017 г., това решение е било потвърдено, като в резултат ищцата /сега молителка/ е била осъдена – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на всеки от двамата ответници по отхвърления неин осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД разноски по делото за двете инстанции в размер на по 1 550 лв.
С постановеното в касационно производство по чл. 288 ГПК определение № 55/29.І.2018 г. на състав на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 1221/2017 г. не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 80/8.ІІІ.2017 г. на Врачанския ОС по гр. д. № 20/2017 г.
Молителката К. поддържа в искането си до ВКС, че налице било основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК: открито ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му, а именно оформено като „Протокол № 169/14.VІІІ.2017 г. за извършена почеркова експертиза по молба на Е. К. от [населено място]” заключение на експерта инж. Й. А. И. (вещо лице от списъка на ОС-Враца), приложено в касационното производство по чл. 288 ГПК, според което: „Подписите за „съгласувал ПБ” в инвестиционен проект части: ПБЗ, План за управление на стр. отпадъци, ЕЕ, Ландшафтна архитектура, ВиК, Конструктивна, Архитектура, ОВ-технически проект, не са изпълнени от инж. Е. Д. Ч. – проектант по интердисциплинарна част пожарна безопасност, с рег. № 10703.”
Двамата ответници по тази молба за отмяна Ю. М. В. от София и Н. А. Ц. от Монтана не са ангажирали свои становища нито по нейната допустимост, нито по основателността й.
В откритото съдебно заседание по чл. 307, ал. 2 ГПК молителката К., редовно призована, е заявила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Враца, че поддържа искането си за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение, депозирайки свои писмени бележки по делото. Двамата ответници по молбата В. и Ц., редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани.
Като взе предвид, че съдебното решение, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила на 20.І.2018 г. /при условията на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК/, че настоящата молба на К. е подадена на 20.ІV.2018 г., т.е. в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, търговска колегия първо отделение, приема следното:
Разгледана по същество молбата на Е. К. К. за отмяна на влязлото сила решение № 701/18.ХІ.2016 г. на РС-Враца, ГК, VІ-и с.-в, постановено по гр. дело № 1449/2016 г. е неоснователна.
За да отхвърли в пълния му предявен размер кондикционния иск на К. срещу ответниците В. и Ц. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, първостепенният съд е приел, че ищцата не е упражнила надлежно потестативното си право на извънсъдебно разваляне на сключения с тях двустранен договор за изготвяне на инвестиционен проект във фаза техническа, тъй като неизпълнената част от този проект е била малка, т.е. „незначителна с оглед интереса на кредитора”, поради което възложителката не може да претендира връщане на платеното от нея възнаграждение в размер на 10 000 лв. В молбата си до въззивната инстанция (с вх. № 1681/28.ІІ.2017 г.) К. твърди, че е депозирала оплакване до Районна прокуратура-гр. Враца относно това, че „подписите на лицето, изготвило процесния по делото инвестиционен проект в частта му „Водоснабдяване и канализация”, а именно Е. Д. Ч. от София, не са били положени от нея и и в този смисъл тази част от проекта представлявала неистински официален документ”, а понеже въпросът за истинността на въпросната част касаел въпроса за изпълнението на проекта като цяло от страна на въззиваемите В. и Ц. и бил свързан с предмета на делото, то същият се явявал преюдициален по отношение на този предмет и това налагало производството по делото да бъде спряно. Същевременно още в откритото с.з. на 22.ІІ.2017 г., проведено по делото, въззивният съд е отказал разпит на Е. Д. Ч. /като изготвила частта от проекта, касаещ пожарната безопасност/ в процесуалното качество на свидетел, позовавайки се на забраната по чл. 266, ал. 2 ГПК „за посочване на нови факти и обстоятелства” – освен нововъзникнали такива след подаване на въззивната жалба, които са от значение за делото.
Съгласно изричната уговорка по чл. 1, ал. 2 от процесния договор от 23.ІІ.2015 г. „За възлагане на проектиране”, изпълнителят /т.е. физическите лица В. и Ц. съвместно/ приема да разработи проекта в договорения обем, обхват, фази и срокове, „като оглави екип от всички необходими специалисти”. Ето защо неподписването на процесния проект /по една или друга причина/ от трето лице, явяващо се за съответната му част като „подизпълнител” на същия, не е обстоятелство от съществено значение за изхода на делото: предвид решаващия правен извод във влязлото в сила решение, чиято отмяна К. претендира, че щом не се е стигнало въобще до постановяване на отказ да се одобри изготвения от ответниците инвестиционен проект в хипотезата по чл. 146 ЗУТ, то възложителката по договора за изработка на този проект неоснователно е предприела едностраното му разваляне.
В заключение, с позоваване на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК молителката в настоящето извънинстанционно производство цели единствено преодоляване на процесуална преклузия по чл. 266 ГПК досежно разпита на третото лице „подизпълнител” като свидетел относно причините за неподписването от негова страна на съответната част/и от проекта, а тези обстоятелства и без друго нямат характера на „нови”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата (с вх. № 5678/20.ІV.2018 г. по описа на РС-Враца) на Е. К. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 701 на Врачанския районен съд, ГК, VІ-и с-в, от 18.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 1449/2016 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2