4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 03.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2539 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 6599/19.V.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 516 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 7.ІІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 138/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в І-1, от 22.V.2014 г. по гр. д. № 3776/2012 г. С последното – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на британския поданик Винил К. Г. сума в размер на 58 586.85 евро, представляваща заплатена от последния цена на апартамент № 3, по сключен между страните по спора договор за продажба на същия имот от 7.ХІІ.2005 г. – като получена от д-вото продавач на отпаднало основание, и ведно със законната лихва върху така посочената главница, считано от завеждане на делото /8.ІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, както и разноски /общо за двете инстанции/ в размер на 12 823 лв.
Оплакванията на търговското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и присъждане на всички направени от търговеца съдебно-деловодни разноски в този процес. Инвокиран е довод, че обективно кумулативно съединените два осъдителни иска били уважени „въпреки неупражняването по надлежен ред на правото за разваляне на договора”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, дословно възпроизвеждащо текста в раздели І-V от жалбата (след подзаглавието „Касационни основания”, започващ с израза „С обжалваното Решение С. Апелативен е постановил решение…”), касаторът [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който САС да се е произнесъл с атакуваното решение, се повтарят оплакванията за наличието на пороци на неговия акт по съществото на спора по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Винил К. Г. /поданик на О. Кралство Великобритания и С. И./ писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за изготвянето на този писмен отговор, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокиран е довод, че в случая „не е налице никое от основанията по чл. 280 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая тези по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Наред с това очевидното погрешно отъждествяване от търговеца касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, оплакването в раздел V от касационната жалба на търговеца, че „на въззивника са присъдени разноски в претендирания от него размер, вкл. и адвокатски хонорар, въпреки направеното от ответника възражение както за прекомерност на това възнаграждение, така и предвид непредставянето на документи, доказващи извършеното плащане на този адв. хонорар”, не само дословно бива възпроизведено и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, но – освен че не държи сметка за действителното процесуално положение на страните във въззивното пр-во пред САС – същото не се придружава от надлежно формулиран правен въпрос от значение за този изход на делото в частта на въззивното решение досежно отговорността за разноски, по който този съд да се произнесъл в която и да е от двете релевирани хипотези по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При липсата на ангажирани от ответника по касация доказателства за направени в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК разноски за изготвяне на писмен отговор по жалбата на [фирма]-София, такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 138 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 17.ІІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 138/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2539 по описа за 2015 г.