4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София, 08.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………….……………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 615 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната /погрешно означена като „въззивна”/ жалба с вх. № 18270/12.ХІІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 2077 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 7.ХІ.2016 г., постановено по т. д. № 1277/2016 г., с което са били отхвърлени предявените от този търговец срещу ответното „Застрахователно дружество [фирма]-София обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) и съответно – с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащането на сума в размер на 38 775 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение за извършена кражба на автомобил марка „Нисан”, модел Кашкай+2” с ДК [рег.номер на МПС] като обект на застрахователна полица за застраховка „Каско” № 00500100026992/7.ІІІ.2013 г. към договор сключен между „ЗД [фирма] и [фирма], както и на мораторна лихва върху тази главница за периода от 24.V.2014 г. до 29.ХІІ.2014 г. в размер на сумата 2 487.52 лв.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, което в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата той доразвива до пороците, визирани в текста на чл. 281, т. 3 ГПК, търговецът настоящ касатор претендира касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени неговите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска срещу ответното по касация застрахователно д-во в предявените по делото техни размери, както и присъждане на разноски в размер на сумата от 2 640 лева, изплатена като хонорар на един негов адвокат от САК. Инвокиран е и довод, че ако ответникът застраховател не дължи пълно обезщетение, то въззивната инстанция е следвало да определи частично такова – вместо да отхвърля исковете изцяло, понеже такава била „задължителната практика, постановена по реда на новия ГПК”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, който да е бил от значение за изхода на делото, той поддържа, че: „важно е ВКС да се произнесе по въпросите:
1./ При хипотеза на неспазване на задължението да заплати дължащото се застрахователно обезщетение до изтичане на падежа (15 дни от окомплектоване на щетата) може ли Застрахователят, който е неизправна страна по договора, да черпи права от своето противоправно поведение и да отказва плащането на обезщетението, когато застрахованото МПС е било открито впоследствие – след падежа?;
2./ „Щом застрахованият, ако е бил обезщетен преди откриването на вещта, има право на избор дали да задържи обезщетението и прехвърли правата на застрахователя или да задържи вещта и върне обезщетението, то това му право погасява ли се поради неправомерното поведение на Застрахователя, произтичащо от неизпълнението за плащане до датата на падежа?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Застрахователно дружество [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /Б. Зл./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева). Инвокирани са доводи, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 2 ГПК към касационната жалба въпроси били от фактически, а не от правен характер, както и че нямали естеството на такива, които да са от значение за изхода на делото и за формирането на решаващата воля на въззивния съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на обективно кумулативно съединените три иска на настоящата касаторка срещу ответната банка, Добричкият ОС е приел по основния спорен по делото въпрос, че процесният договор за банков кредит не е бил сключен по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, както и че от гледище на факта, че обезпечаването му е станало с поръчителството на трето лице, той представлява търговска сделка, подчинена на правилата по чл.чл. 430-432 ТЗ и че тази сделка е валидна /действителна/ и затова е могла да породи правно действие между страните по нея.
За да отхвърли изцяло исковите претенции на търговеца настоящ касатор срещу ответното застрахователно д-во, въззивната инстанция е приела, че от правно значение по делото е единствено фактът, че към датата, на която откраднатото МПС е било намерено, застрахователно обезщетение по риска „Кражба” не е било изплатено, както и че така инкасираната забава на застрахователя би била основание за обезщетяване на претърпените от застрахования /лизингодателя [фирма]/ вреди, явяващи се резултат от несвоевременно получената обезвреда, но не и да се тълкува като вид санкция, дерогираща описания в чл. 18, ал. 6 от ОУ на [фирма] и съответен на нормативните разпоредби ред за обезщетение.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към същата точка на това тълкувателно решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай се констатира, че нито един от формулираните от касатора [фирма] два „процесуалноправни въпроса” няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото и да е обусловил правите изводи на въззивния съд, а те в равна степен се отнасят изцяло до правилността на постановеното от САС решение. В заключение, погрешното отъждествяване от търговеца настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Безпредметно е при това положение – липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, обсъждането дали евентуално са налице допълнителните основания за допустимост на касационния контрол, визирани в т.т. 1-3 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация застрахователно дружество искане по чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, касторът [фирма]-София ще следва да бъде осъден да му заплати дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 700 лева (хиляда и седемстотин лева)
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2077 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 7.ХІ.2016 г., постановено по т. дело № 1277/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], ет. V, ап. № 22 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация „Застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 615 по описа за 2017 г.