Определение №449 от 27.8.2019 по тър. дело №3110/3110 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 449
София, 27.08. 2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …….………………………..…и с участието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3110 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 14036/10.VІІІ.2017 г. на „Каигруп” ЕООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1587 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 5.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 3404/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2447/4.V.2016 г. на Благоевградския ОС по гр. д. № 23/2016 г. С последното, след признаване за недоказано на оспорването на автентичността на подписите, положени за изп. директор, председател на СД и зам. председател на СД в образеца на купюри на акции, намиращ се на лист 934 от делото и представен от страна на благоевградското „Пиринплод” АД, представлявано от „Унисърфейс” ООД чрез представителя на последното И. И. Я. или от другия негов представител – В. И. Т., са били отхвърлени исковете на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 71 ТЗ – срещу ответното „Пиринплод” АД-Благоевград и с правно основание по чл. 124 ГПК – срещу останалите ответници „Ес Ен Ес Глобал” ЕАД, „Трим Инвест” ЕООД (с предишно фирмено наименование „ДАП`06”) и „Гео Интер Консулт`2006” АД, чиито предмет е било признаваното за установено по отношение на същите четирима ответници, че „Каигруп” ООД е акционер в „Пиринплод” АД „по силата на извършено на 25.VІІІ.2008 г. джиро на акции и така то притежава 770 бр. поименни акции, по 10 лв. всяка, с обща номинална стойност възлизаща на 7 700 лв. (седем хиляди и седемстотин лева), от акция серия АА № 000001 до акция серия АА № 000770, представляващи 15.33 % от капитала на „Пиринплод” АД”.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това в петитумната част на касационната жалба алтернативно се претендира:
~ обезсилване на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС;
~ касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковете на „Каигруп” ЕООД по чл. 71 ТЗ /срещу ответника „Пиринплод” АД/ и по чл. 124 ГПК /срещу останалите трима ответници/ да бъдат уважени;
~ отменяване на атакуваното решение на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Каигруп” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК), още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия: Р. № 370/23.І.2012 г. на ІІ-ро г.о. на ВКС по гр. дело № 281/2011 г.; Р. № 251/11.Х.2013 г. на І-во г.о. по гр. дело № 2062/2013 г. и в Р. № 76/27.V.2015 г. на І-во г.о. по гр. дело № 6240/2014 г., по следните осем правни въпроса:
1./ „Редовна ли е исковата молба, когато не е посочено основание за придобиване на правото на собственост?”
2./ „Има ли джирото на акции вторична и обслужваща функция спрямо конкретно каузално правоотношение?”;
3./ „Липсата на каузално правоотношение води ли до нищожност на джирото?”;
4./ „Следва ли при изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК по иск за собственост съдът да посочи конкретните факти, от които произтича правото на собственост?”;
5./ „При непосочено каузално правоотношение по иск за собственост на акции, следва ли съдът да укаже, че предмет на доказване е и конкретно каузално правоотношение, при положение, че ищецът основава правото си на джиро?”;
6./ „При обективно съединяване на искове, следва ли сезираният с тях съд да разпредели доказателствената тежест поотделно за всеки иск?”;
7./ „Следва ли да се дадат указания на страните в доклада по делото и възможност за събиране на доказателства, когато не е направено възражение от насрещната страна за нищожност на сделката, на която основава правата си ищеца, но съдът смята, че има вероятност тя да а нищожна?”;
8./ „Може ли въззивната инстанция, на основание чл. 272 ГПК, да препрати изцяло към съображенията от фактическа страна на първостепенния съд?”
Отделно от това, от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на САС с атакуваното решение по следните четири правни въпроса:
1./ „Когато ищецът по иск за собственост върху акции, сочи като придобивно основание джиро, следва ли съдът да дава указания за посочване на друго, каузално правоотношение?”;
2./ „Какви са правните последици на решение за обезсилване на поименни акции по чл. 560 и сл. ГПК, когато молбата не е подадена от действителния акционер и с какви права разполага последният?”;
3./ „Как се прилага чл. 567 ГПК, когато в производството са обезсилени поименни акции по молба на лице, което не е техен действителен собственик?”
4./ „Може ли въззивният съд на основание чл. 272 ГПК да препрати изцяло към съображенията от фактическа страна на първоинстанционния съд?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Гео Интер Консулт`2006” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, ведно с присъждането на разноски, за направата на които обаче, не се ангажират доказателства – независимо от твърдението в отговора за приложени към него „списък с разноски ведно с фактура и преводно нареждане за извършеното плащане”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Пиринплод” АД-Благоевград писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие с кантора в [населено място] както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение на САС, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на 2 000 лв. по представен списък по чл. 80 ГПК, но без ангажиране на други доказателства, че същите са реално направени.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация „Ес Ен Ес Глобал” ЕАД и „Трим Инвест” ЕООД съвместно са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията на търговеца настоящ касатор за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на 1 900 лв. по приложен списък по чл. 80 ГПК, но без да са били ангажирани други доказателства, че същите са били реално направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Каигруп” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

1. По твърдението на касатора „Каигруп” ЕООД за вероятна недопустимост на обжалваното решение на САС:
Това твърдение е релевирано с доводи, че ако се възприемела тезата на въззивния съд, че „джирото не е само по себе си основание за придобиване на права върху акции, то тогава възниквал въпросът по какъв точно иск се е произнесъл съдът и на какво основание е отречено правото на ищеца върху процесните акции”.
Произнасянето на САС по съществото на спора, въведен със субективно съединените установителни искове, от които първият срещу ответното „Пиринплод” АД с правно основание по чл. 71 ТЗ, а тези срещу останалите трима ответници – с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, е било на плоскостта на ясно разграничаване, че – като абстрактна правна сделка – джирото е преди всичко способ за заместване на кредитора по съответната ценна книга, а не, че то е прехвърлителен способ: положение, което произтича от присъщата му транспортна /или по-точно трансферна/ функция, но същевременно при липсваща, в конкретната хипотеза на джиросване на поименни акции, на втората, а именно гаранционната функция на джирото, изключваща отговорността на соченото като джирант „Ес Ен Ес Глобал” ЕАД /освен когато акцията не е изплатена или от нея произтичат други задължения към „Пиринплод” АД/. Следователно не се констатира вероятност атакуваното от „Каигруп” ЕООД въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, вкл. и предвид обстоятелството, че с него е било потвърдено решението на първостепенния съд по същия спор, при това без във въззивната жалба на същия търговец /ищец/ срещу него да е поддържано оплакване за процесуална недопустимост.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази констатация следва да бъде изведен от мотивите към постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 133/14.І.2016 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г. /на л. 4 от същото, последен абзац/, че доколкото в първоинстанционното производство въобще не е било въвеждано твърдение, че освен процесното джиро на поименни акции е извършена и друга сделка, с която същото е съчетано, то „за първостепенния съд е отсъствало и задължение да указва” на страните по спора в тежест на коя от тях е да докаже наличието на предхождаща джирото каузална сделка, както и за ангажирането на доказателства за установяване на този факт.

2. По релевираните от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
При категоричните данни по делото за липса на извършено в поименната книга на акционерите на ответното „Пиринплод” АД вписване на извършено в полза на ищеца настоящ касатор прехвърляне на поименни акции, съставът на САС, за да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на субективно съединените установителни искове на касатора срещу ответниците „Пиринплод” АД, „Гео Интер-Консулт`2006” АД, „Ес Ен Ес Глобал” ЕАД и „Трим Инвест” ЕООД /първият от които с правно основание по чл. 71 ТЗ, а останалите три – с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК/, е приел, съобразявайки надлежно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 133/14.І.2016 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 1834/2014 г., че доколкото в първоинстанционното производство не е имало въведени от ищеца /настоящ касатор/ твърдения, че между него и „Ес Ен Ес Глобал” ЕАД е съществувало друго, предхождащо джирото, каузално правоотношение във връзка с придобиването на процесните 770 бр. поименни акции от капитала на ответника „Пиринплод” АД, първостепенният съд не е бил задължен да указва в тежест на която от страните по спора е ангажирането на доказателства, установяващи каква е каузата на сделката. Така, въз основа на констатацията си за липса на доказано /и твърдяно/ каузално правоотношение, съставът на САС е изградил решаващия си правен извод за нищожност – на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – на извършеното от изпълнителния директор на „Ес Ен Ес Глобал” ЕАД А. К. прехвърляне на 770 бр. поименни акции от капитала на „Пиринплод” АД с своя полза като физическо лице , посредством притежаваното, еднолично към този момент, от него дружество „Каигруп” ЕООД.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение и горното пояснение, че джирото не е същински прехвърлителен способ, а заместване на кредитора по ценната книга, в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, формулирани във втория раздел от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, няма характера на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на САС. Напротив, тези въпроси са изцяло хипотетичен характер и затова не биха могли да се преценяват като значими за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Що се отнася до останалите осем правни въпроса, формулирани в първия раздел на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, те следва да бъдат обособени в две групи при преценката дали обосновават приложно поле на касационния контрол. В тази връзка може да се констатира, че въпросите с поредни номера 2, 3, 5 и 7 са били разрешени в стриктно съответствие с практиката на ВКС, обективирана в горецитираното решение № 133/14.І.2016 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1834/2014 г., докато въпросът с пор. № 8 /идентичен впрочем с този под № 4 във втория раздел на изложението към жалбата/ е с хипотетичен характер. Предвид косвеното му отношение обаче към възприемането на фактическата обстановка по делото от въззивния съд, ще следва да се отбележи, че „отговорът” му е в заглавието на цитираната в него процесуална разпоредба, изразяващо главното й съдържание: преценката на въззивната инстанция, че обжалваното пред нея решение на първостепенния съд е правилно представлява основата, върху която е допустимо препращане към мотивите на последното, вкл. и в предхождащата същинските правни изводи тяхна част досежно установените по това дело факти. Останалите три правни въпроса не са предмет на произнасянето на САС с атакуваното решение, тъй като са относими към оплакването за негов порок по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Отсъствието на вероятност такъв да е налице бе обсъдено по-горе по повод наведеното от касатора „Каигруп” ЕООД основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за приложимост на касационния контрол.
В заключение, аритметично невярно е базисното твърдение на търговеца настоящ касатор в исковата му молба, че в резултат на придобитите с процесното джиро от 25.VІІІ.2008 г. поименни акции той притежавал 15.33% от капитала на ответното „Пиринплод” АД-Благоевград. При безспорно установеното по делото обстоятелство, че към този момент последното дружество е било вписано в ТР с капитал от 50 000 лв., евентуалното придобиване на 770 бр. поименни акции, всяка от които с номинал от 10 лв. /или 7 700 лв./, би било равностойно на дял от 15.4%.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1587 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 5.VІІ.2017 г., постановено по т. дело № 3404/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top