О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
С., 06.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 477 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 23224/28.ХІІ.2018 г. на Х. П. Д. от [населено място], подадена против решение № 2514/31.Х.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, постановено по т. д. № 2147/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 7544/10.ХІ.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-6, по гр. д. № 8636/2016 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителен иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 4 от отменения Закон за гарантиране влоговете в банките (действал до 13.VІІІ.2015 г.), предявен срещу ответния Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с предмет осъждането му да заплати на Д. сума в размер на 129 000 лв., представляваща гарантиран размер по влог в „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/, която кредитна институция е била конституирана в този процес като трето лице-помагач на страната на ответника ФГВБ.
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния му иск срещу ФГВБ да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й Х. П. Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване както с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК/, така и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Дали задължението на Фонда /ФГВБ – бел. на ВКС/ да изплати влог до гарантирания размер, представлява „особен вид законово обезпечение” или е необорима законова презумпция, от която – при сбъдване на предпоставката за нейното прилагане, произтича задължението за изплащане на сума до 196 000 лв., представляващи влог в банка?”;
2./ „Дали задължението на Фонда да плати на вложителите сумата до 196 000 лева при осъществяване на хипотезата на чл. 4, ал. 1 ЗГВБ /отм./ е договорно задължение или произтича от закона?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответният по касация Фонд за гарантиране на влоговете в банките писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата на Д. за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 698.40 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за неговия адвокат. Инвокиран е довод, че по отношение и на двата формулирани в изложението към касационната жалба въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК и конституираната в процеса като трето лице-помагач на страната на Фонда ответник по иска /и по касация/ „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез своя гл. юрисконсулт както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за оставянето му в сила.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Х. П. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на осъдителния иск на касатора Д. по чл. 23, ал. 1 ЗГВБ /отм./, предявен срещу ФГВБ, въззивната инстанция е приела, че законовата гаранция на банковите влогове, уредена в чл. 4, ал. 1 от същия закон, представлява по естеството си „особен вид законово обезпечение”, с което ответният по процесния осъдителен иск Фонд поема отговорност на изпълни задълженията на банка по договорите й за банкови влогове с определен лимит на покритие спрямо всеки отделен вложител – до 196 000 лв., независимо от броя на влоговете му, а също и че тази гаранция „се активира” след отнемане на лиценза на съответната банка за извършване на банкова дейност, съществувайки до този меродавен момент в латентно състояние: предвид фиксирания й размер, тя се разпростира само върху тези суми от влоговете, които първи по време са достигнали горепосочения максимален предел.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено и в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от формулираните от касатора Д. два правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело. Напротив, и двата въпроса са с изцяло хипотетичен характер. Това разбиране следва пряко и от разпоредбата на чл. 24, ал. 1 на Указ № 883 от 24.ІV.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно която всеки нормативен акт има наименование, което сочи вида на акта „и главния му предмет”. Следователно, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл), или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответния по касация Фонд искане за това, касаторът Х. П. Д. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на Фонда за гарантиране на влоговете в банките сума в размер на 3 698.40 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2514 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 31.Х.2018 г., постановено по т. д. № 2147/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора Х. П. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. І, ап. # 1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответния по касация Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 698.40 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща изплатен хонорар за един адвокат на Фонда от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2