О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
София, 04.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………… и с участието на прокурора ………………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 797 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5282 от 18.ХІІ.2015 г. В. Г. Д. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против онази част от решение № 266 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 29.Х.2015г., постановено по т. д. № 17,6/2015 г., с която е бил отхвърлен – за разликата между присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение от 80 000 лв. за претърпени от Д. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.VІІІ.2011 г., /вкл. ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане/ и до размер на претендираната сума от 140 000 лв. – пряк иск срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София, като касационната жалба е и против частта от същото въззивно решение досежно разноските в размер на 8 491 лв., присъдени в тежест на настоящия касатор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Поддържайки оплаквания, че в атакуваната негова отхвърлителна част /до размер на търсената разлика до претендирания размер от 140 000 лв./, както и в тази за разноските, решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано и незаконосъобразно (постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД), касаторът В. Г. Д. претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият му иск срещу застрахователя за обезщетяване на понесени от процесното ПТП неимуществени вреди да се уважи за още 60 000 лв. /или общо за 140 000 лв./, ведно със законната лихва от датата на процесното ПТП и до окончателното изплащане на допълнително претендираната главница, както и да се отмени въззивното решение в частта му за присъдени в полза на ответната застрахователна компания разноски в размер на сумата от 8 491 лв. и съответно такива, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да бъдат присъдени в полза на касатора за всички етапи на процеса. Инвокирани са доводи от страна на касатора, че следвало надлежно да бъдат съобразени както нелечимата негова травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб, така и неговата възраст, а също понесените болки и страдания в продължение на повече от 5 години: „на него, на детето, на майка му и на близките му; невъзможността му вече не само да бъде полезен на своята възрастна майка и на дъщеря си, но и на себе си, разполагайки месечно с 22 лв., които му остават за да съществува и да посреща разходите си за лечение, които продължават ежедневно, както и заемите към близки и познати”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба подателят й В. Г. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос, „касаещ залегналия в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, който въпрос е от основно значение за изхода на делото”. Във връзка с предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е посочено решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно Р. № 78/7.V.2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 490/2012 г. с изричното отбелязване на касатора, че „определената като справедлива сума за обезщетяване е била в размер на 300 000 лв., макар в този случай да е налице летален край на един млад човек и съответно съпричиняване”.
С представата, че „отклонението от задължителната практика съставлява основание и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта му, с която е бил отхвърлен прекия иск на В. Г. Д. за разликата над сумата от 80 000 лв. и до претендираните 140 000 лв.”, последният се позовава както на влязлото в сила първоинстанционно решение № 1419/7.ІV.2010 г. на СГС по гр. д. № 3595/07 г., така и на постановено в касационното пр-во по чл. 288 ГПК определение № 586/26.Х.2015 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1018/2015 г. С първото на мотоциклетист, който е претърпял неимуществени вреди от ПТП, изразяващо се в отнемане на предимството му, е било присъдено обезщетение от 250 000 лв., докато определението на ВКС е било за допускане до разглеждане по същество на касационна жалба срещу въззивно решение за разликата между присъденото обезщетение от 400 000 лв. и до претендирания размер от 700 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, в резултат от което пострадалият е изпаднал в състояние на будна кома.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юросконсултск8о възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокирани са доводи, че „касаторът не сочи материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да отговарят на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК”, а също и че „не са посочени касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на В. Г. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е длъжен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й, или от там сочените от него факти и обстоятелства.
В процесния случай погрешното отъждествяване от касатора Д. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. ГПК – обективирано в нарушаване на чл. 52 ЗЗД, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при липсата на главното основание за допустимост на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли са и формално въведените допълнителни предпоставки – по т. 1 и по т. 2 на този законов текст. В заключение, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Д. не се констатира той да е формулирал ясно и точно правен въпрос, който да се отнася до другата атакувана от него част от решение № 266/29.Х.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по т.д. № 176/2015 г., а именно тази за разноските.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната по касация застрахователна компания искане за това, касаторът В. Г. Д. от [населено място] ще следва да бъде осъден – на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма]-София дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 747.50 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки): за изготвянето от неин юрисконсулт на писмен отговор по касационната жалба без осъществяване на процесуално представителство.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 29.Х.2015 г., постановено по т. д. № 176/2015 г. В АТАКУВАНАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ /за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 80 000 лв.и до претендираното такова на основание чл. 226, ал. 1 КЗ-отм. до размер на 140 000 лв./ И ЗА РАЗНОСКИ.
О С Ъ Ж Д А касатора В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. „Ж”, ап. № 13 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по касация застрахователна компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМА в размер на 1 747.50 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 797 по описа за 2016 г.