2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
София, 29.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1255 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3778 от 27.ІІ.2014 г. на Р. С. Й. от Бургас, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-Бургас против въззивното решение № І-11 на Бургаския ОС, ГК, от 3.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 2268/2013 г., с което е бил отхвърлен неин иск с правно основание по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, предявен срещу бургаското [фирма] с предмет опразването на временна постройка, представляваща коктейл-бар и находяща се в УПИ по плана на [населено място], чието ползване е било предмет на сключен на 30.ХІІ.2011 г. между страните по спора договор за наем за срок от една година.
Оплакванията на касаторката Й. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Бургаския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 314, ал. 3 ГПК/. С оглед това се претендира обезсилването му, алтернативно – неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция „при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Й. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всяка от трите предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Бургас писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че на основание чл. 280, ал. 2 ГПК недопустима е и самата касационна жалба, тъй като атакуваното с нея въззивно решение е било постановено по търговско дела с цена на иска под законоустановения минимум от 10 000 лева.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на Р. С. Й. от Бургас ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване в която и да е от хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Атакуваното от Р. С. Й. въззивно решение е постановено по търговско, а не по гражданско дело- независимо от обстоятелството, че то е било разгледано от състав на гражданската колегия на Бургаския ОС. Предмет на процесния договор за наем от 30.ХІІ.2011 г. е бил търговски по предназначението си обект: коктейл-бар, а наемателят [фирма]-Бургас е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. От друга страна, разпоредбата на чл. 229, ал. 1 in fine ЗЗД не оставя съмнение, че договорът за наем може да има естеството и на търговска сделка, а такава, според чл. 286, ал. 1 ТЗ, е тази, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие. Ето защо и съгласно чл. 287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон, а по аргумент от чл. 365, т. 1 ГПК търговско е всяко дело, заведено по иск с предмет право или правно отношение, породени или отнасящи се до търговска сделка, вкл. сключването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и последиците от прекратяването й.
Относно цената на иска:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем размерът на цената на иска наемът за една година. При уговорена с процесния договор за наем от 30.ХІІ.2011 г. месечна наемна цена от 332 евро и съобразяване фиксинга на БНБ /1.956 лева за 1 евро/, цената на предявения от настоящата касаторка иск с правно основание по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД е 7 792.70 лв. (седем хиляди седемстотин деветдесет и два лева и седемдесет стотинки).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 3778/27.ІІ.2014 г. на Р. С. Й. от Бургас, подадена против въззивното решение № І-11 на Бургаския ОС, ГК, от 3.ІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 2268/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2