О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
С., 29.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3968 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4434 от 13.VІ.2013 г. на Д. фонд „З.”-С., подадена против онези три части от въззивното определение № 349/21.V.2013 г. на Врачанския ОС, ГК, постановено по ч. гр. дело № 324/2013 г., с които:
1/ Отменено е било първоинстанционното определение № 754/14.ІІІ.2013 г. на РС-Враца по ч. гр. дело № 2666/2013 г. отхвърлящо първоначалното искане на длъжницата Р. по чл. 420, ал. 2 ГПК;
2/ Спряно е било принудителното изпълнение на издадената по това дело заповед № 1989/12.VІІ.2012 г. за изпълнение на парично задължение /главница в размер на 21 500 лв./ въз основа на документ по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК, като е прието че искането на длъжницата Р. за това се подкрепя от „убедителни писмени доказателства”;
3/ ДФ „З.” е бил осъден – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на М. П. Р. разноски в размер на платения от нея адвокатски хонорар от 500 лв.
Оплакванията на Ф. частен касатор са за неправилност /необоснованост/ на въззивното определение в атакуваните негови три части, поради което ДФ „З.” претендира касирането му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК държавното учреждение частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с първите две атакувани части от въззивното си определение Врачанският ОС се е произнесъл по имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалноправен въпрос, по който липсвала съдебна практика, а именно: „Достатъчно ли е длъжникът да внесе съмнение относно дължимостта на претендираното вземане, за да се приеме, че представените писмени доказателства разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. П. Р. от В. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Служебно известно на настоящия състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, е обстоятелство, че на производство пред ОСГКТК е тълкувателно дело № 4/2013 г., по което предстои произнасяне по процесуалноправния въпрос, предмет на неговата т. 8, а именно: „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?” Следователно налице е основанието по чл. 229, ал. 1,т. 4 ГПК за спиране на настоящето частно касационно пр-во, образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като разрешаването на посочения правен въпрос ще има значение за правилното решаване и на настоящето дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229, АЛ. 1, т. 4 ГПК – настоящето производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Д. Ф. „З” (с вх. № 4434 от 14.VІ.2013 г.), подадена против въззивното определение № 349 на Врачанския ОС, ГК, от 21.V.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 324/2013 г. В АТАКУВАНИТЕ НЕГОВИ ТРИ ЧАСТИ: до произнасянето на ОСГКТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. по правния въпрос, предмет на неговата т. 8: „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2