6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 02.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………… ., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 208 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5021 от 25.ХІ.2013 г. на С. М. Л. от [населено място], подадена против решение № 781 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 25.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 242/2013 г., с което той е бил осъден – на основание чл. 240а ТЗ – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/сума в размер на 36 483.69 лв., представляваща обезщетение за причинени на това д-во преки имуществени вреди, изразяващи се в заплатени държавни и нотариални такси при сключване на сделките, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32 от 9.ІІ.2010 г., т. І, рег. № 509, нот. дело № 27/2010 г. по описа на нотариус с рег. № 525 и район на действие, съвпадащ с юрисдикцията на Троянския районен съд.
Оплакванията на касатора Л. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон – чл. 240, ал. 2 ТЗ, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу него осъдителен иск с правно основание по чл. 240а ТЗ да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че сделката, обективирана в горецитирания нотариален акт, била обявена за нищожна, на само по отношение на 7 от общо 20-те недвижими имота.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК Л. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното осъдително решение Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по два противоречиво решавани от съдилищата правни въпроса:
1./ За деликтния характер на отговорността по чл. 240а ТЗ като разновидност на иска за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и презумптивния характер на вината на ответника при липса на доказателства „в конкретния случай” за противното;
2./ За основателност на предявения осъдителен иск по отношение на настоящия касатор Л. и за неоснователност на субективно съединените осъдителни искове по чл. 240а ТЗ на ищцовото д-во срещу останалите членове на неговия Съвет на директорите.
Във връзка с наличието на релевираната предпоставка по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване Л. се позовава на следните съдебни актове:
1./ Влязло в сила решение № Т-197/19.ІV.2010 г. на САС, ГК, 3-и с-в, по гр. д. № 2988/09 г.; 2./ Влязло в сила решение на ВКС, І-во т.о. от 24.ХІ.2005 г., постановено по т. д. № 345/05 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация В. П. Д.-С. и С. К. Д.– двамата от [населено място], писмено са възразили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от Л. въззивно решение в неговата осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му в същата.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Т. /ищец в първоинстанционното пр-во по чл. 240а ТЗ/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата касационна жалба на С. М. Л. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълк. решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело /бил той материално- или процесуалноправен/, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съответния въззивен съд по това дело. Релевантният правен въпрос не трябва обаче да е и от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В този смисъл въпросът с пор. № 2 от изложението на касатора не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото, а представлява същинското произнасяне на въззивната инстанция с диспозитива на атакуваното решение. Обективно така формулираният от Л. въпрос не може да е „решаван противоречиво от съдилищата”, които в един случаи, с оглед събраните по конкретно разглежданото дело доказателства, уважават претенции с правно основание по чл. 240а ТЗ, а в други ги отхвърлят. Но и първият въпрос в изложението към жалбата на Л. също не обосновава приложно поле на касационния контрол. При постановяване на атакуваното решение въззивната инстанция е приела, че „искът по чл. 240а ТЗ представлява разновидност на иска по чл. 45 ЗЗД, т. е. отговорността е деликтна и вината се предполага до доказване на противното”, а също и че в процесния случай по делото липсвали доказателства, оборващи тази законова презумпция. Същевременно, с влязлото в сила решение № Т-197 на САС, ГК, 3-и с-в, от 19.ІV.2010г., постановено по гр. дело № 2988/09 г., наистина да е било прието, че: „деликтната отговорност изисква да се установи такова действие или бездействие на делинквента, което да сочи на виновно негово поведение или на нарушение на установения ред и изискуемите се правила на поведение за дадена област или професия.” Налице е обаче последваща задължителна практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 441/8.VІ.2010 г. на състав от ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 1459/09 г., чиито предмет е било установяване елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Последното, в стриктно съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, разрешава релевирания от касатора Л. правен въпрос /под № 1 в изложението към жалбата/ в смисъл, че при липса на доказателства по конкретното дело, които да я оборват, важи презумпцията, че във всички случаи на непозволено увреждане вината на делинквента е налице – като елемент от фактическия състав на този правен институт. С оглед на тази задължителна практика на ВКС не се констатира в процесния случай наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 256 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 15.Х.2013 г., постановено по т. д. № 242/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2