О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 13.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2211 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10602 от 18.VІІ.2016 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 1067 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 26.V.2016 г., постановено по т. дело № 718/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1718/25.Х.2015 г. на СГС, ТК, с-в VІ-18, по т. дело № 114/2015 г. С последното – като неоснователни и недоказани- са били отхвърлени обективно съединените под условието на евентуалност три осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма]-София, както следва:
1./ За присъждането на сума в размер на 50 013.60 лв., представляваща цена на обект „Външно топлоснабдяване и абонатна станция на сграда”, находяща се на [улица] [населено място], ж.к. „Н.-І”, /УПИ Н-859 от кв. 245 в местността „ [улица]в [населено място] – сега „Л. шосе”/, дължима, съгласно главната претенция, по сключен помежду им договор от 26.V.2009 г. и на основание чл. 137 ЗЕ;
2./ В размер на същата сума, претендирана като стойност на съоръженията, на основание гестия по смисъла на чл.чл. 60-62 ЗЗД;
3./ В размер на същата сума, но претендира по правилата за неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
Оплакванията на дружеството настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който една от тези три искови претенции, съединени помежду си под условието на евентуалност, да бъдела уважена срещу ответното по тях [фирма], вкл. и ведно с присъждането на всички направени от абоната й по водене на делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановките по т.т. 5 и 8 от ППВС № 1/79 г., по материалноправния въпрос: „Дали ако между страните по спора е сключен договор, в който не е предвидено заплащане на изградената абонатна станция, това обстоятелство изключва приложението на чл. 59 ЗЗД?” Същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като било „очевидно, че за СГС и САС законът, и по-конкретно чл. 137, ал.3 ЗЕ и чл. 59 ЗЗД, е непълен или неясен”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /Ж.Ж./ както по допустимостта на касационното обжалване /в хипотезата по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК/, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на „разноски и юрисконсултско възнаграждение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли и трите обективно съединени под условието на евентуалност осъдителни иска, всеки в размер на сумата от 50 013.60 лв., срещу ответното по тях [фирма], въззивната инстанция е приела, че в процесния случай няма сключен между страните по делото договор за продажба, по силата на който топлопреносното предприятие да се явява купувач, задължен на това основание да заплати на ищеца /касатора – бел. на ВКС/, като продавач, цената на изградените от него абонатна станция и топлопреносни съоръжения; че предварителният договор помежду им № 971/26.V.2009 г., чиито предмет е било присъединяване към топлопреносната мрежа, не се трансформира автоматично в договор за прехвърляне на собствеността върху съоръженията; че при поетото с последния задължение от страна [фирма] да изгради „за своя сметка” абонатната станция и прилежащите й съоръжения се явява изключено възможното приложение на гестията – като основание за пораждане на спорните права; че щом процесните съоръжения не са станали собственост на ответното [фирма], не може да се поддържа, че то се е обогатило неоснователно, спестявайки си разходите по изграждането им.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. В процесния случай касаторът въобще не посочил в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроси, по които САС да се е произнесъл с атакуваното решение по два от отвърлените евентуално съединени негови искове срещу [фирма]: тези с правно основание по чл. 137 ЗЕ и съответно – по чл.чл. 60 и 61 ЗЗД. Формулираният от касатора единствен /а не „четири”, както погрешно се поддържа във финалната част от изложението му към касационната жалба/ материалноправен въпрос е с изцяло хипотетичен характер: не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил решаващите правни изводи на САС по това дело. Не наличието или липсата на окончателен договор за продажба между страните по делото, а установеното по делото обстоятелство, че правото на собственост върху изградените от търговеца настоящ касатор съоръжения на основание чл. 1 от сключен между тях предварителен договор № 971/26.V.2009 г. /”за изграждане и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на [фирма]”/, по никакъв начин не е преминало в патримониума на ответното по претенциите [фирма], е послужило като основание за отхвърляне и на третият, т.е. на субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и във връзка с изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това касаторът [фирма] ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК – да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 926.74 лв. (деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки), определено в съответствие с правилата нап чл. 9, ал. 3 във вр. чл. 7,а л. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1067 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 26.V.2016 г., постановено по т. дело № 718/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Район „Студентски”,[жк], [жилищен адрес] ап. № 2 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Район „К. село”, [улица], СУМА в размер на 1 522.80 лв. (хиляда петстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2