5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С., 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2317 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 10606/6.ХІ.2012 г. на застрахователя [фирма]-С., подадена против решение № 1546 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 766/2011 г., с което д-вото е било осъдено, на основание чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ да заплати на малолетния Д. П. С. (род. на 19.ХІ.2002 г.), действащ чрез своята майка и законната представителка Г. Р. К., сума в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.V.2005 г. и до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П. С. при ПТП на горепосочената дата, както и да заплати на живялата на съпружески начала със загиналия Г. Р. К. от [населено място] обезщетение за същите по вид вреди в размер на сумата от 30 000 лв. и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на процесното ПТП /18.V.2005 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на застрахователя касатор са за постановяване на това въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД; чл. 51, ал. 3 ЗЗД; чл. 184, ал. 3 КЗ/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките искове на Д. П. С. и майка му Г. Р. К. с правно основание по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с присъждането на всички направени от застрахователя по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, застрахователното д-во обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., в ППВС № 17 от 18.ХІ.1963 г., както и в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия:
1/ Решение № 780/27.ХІІ.2010 г. на ІV-то т.о. по гр. дело № 498/2010 г.; 2/ Решение № 362/15.VІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 536/2010 г.; 3/ Решение № 72/12.ІІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 905/09 г.; 4/ Решение № 358/18.ІV.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1183/09 г. Но вместо точно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който САС да се е произнесъл с обжалвано решение, касаторът [фирма]-С. поддържа в изложението си към жалбата твърдението, че: „Съдилищата присъждат обезщетения за причинена смърт според ответника и когато ответник е застраховател съдилищата присъждат завишени обезщетения, въпреки че отговорността на застрахователя е производна от тази на застрахования, а когато деликвентът няма застраховка ГО, съдилищата присъждат значително занижени в пъти обезщетения на пострадалите!”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Д. П. С. и неговата майка Г. Р. К. писмено са възразили чрез общия свой процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от застрахователя въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 6 600 лв. – съгласно приложени към отговора им две данъчни фактури и две вноски бележки за платен хонорар на един адвокат.
В отговор по касационната жалба ответният по нея Гаранционен фонд също е изразил становище чрез своя юрисконсулт, че не са налице предпоставките за допустимост на касационния контрол, както и че оплакванията за неправилност на въззивното решение, с което преките искове на С. и К. срещу касатора [фирма]-С. са били уважени, са изцяло неоснователни.
Постоянно пребиваващият в Република България ответник по касация Х. М. Ш., ЕГН [ЕГН], така като и ответното по касация [фирма]-С., не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователя [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на въпроса (бил той материално- или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен правен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат наведените допълнителни основания за това (в процесния случай единствено предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК).
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и във връзка с направеното от ответницата по касация К. изрично искане за това, застрахователят касатор ще следва, на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, да й заплати сума в размер на 6 600 лв., представляваща платен от нея хонорар за един адвокат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1546 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 20.VІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 766/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на Г. Р. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. VІ, ет. ІІ, ап. № 3 СУМА в размер на 6 600 лв. /шест хиляди и шестстотин лева/, представляващи направени от нея разноски за възнаграждение на един адвокат.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2317 по описа за 2013 г.