О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 14.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 540 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 37568 от 16.ХІІ.2015 г. на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 831 на Варненския ОС, ТК, от 9.ХІ.2015 г., постановено по т. дело № 1106/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1715/9.ІV.2015 г. на РС-Варна, ГК, ХІ-и с-в, по гр. дело № 751/2015 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор- на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ – да заплати на ищцовото „В. С.” – [населено място], област Шумен, сума в размер на 24 331.09 лв., представляваща неизплатена част от от стойността на произведената дадената от последното д-во и продадена на търговеца касатор електрическа енергия по сключен помежду им договор № 298/2012 г. , формирана по общо 9 данъчни фактури в период на издаване 30.ХІ.2012 г.- 30.VІ.2013 г., както и ведно със законната лихва върху горепосочената сборна главница, считано от завеждане на делото /17.ХІІ.2014 г./ и до окончателното изплащане на това задължение, а също и разноски за производството пред първата инстанции в размер общо на 2 233.24 лева.
Оплакванията на дружеството касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което [фирма]-гр. В. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на всички направени от касатора съдебно-деловодни разноски, от които сума в размер на 3 012 лв. за настоящето касационно пр-во.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският ОС се е произнесъл по следните четири, решавани противоречиво от съдилищата в страната правни въпроса:
1./ „Представлява ли индивидуален административен акт /ИАА/, издаден от административен орган по силата на законова делегация, с който се определя единствено размерът на конкретна престация между търговци, основание за плащане на тази цена в случаите, когато задължението за плащане на тази цена произтича от законов, респ. – подзаконов нормативен акт и когато между търговците съществува валидно неформално правоотношение по предоставяне на услугата?”;
2./ „Каква е правната характеристика и кой е правопораждащия юридически факт на облигационното правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и кой е момента, от който то възниква?”;
3./ „Неопределеността на дължимото възнаграждение по договор за осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници води ли до отпадане на основанието за заплащане на сумите за достъп?”
4./ Отмяната на Решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на ДКЕВР отразява ли се на валидността на извършения между страните цесионен договор?”
Според търговеца настоящ касатор отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение и по следните седем правни въпроса:
1./ „Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменен индивидуален административен акт?”;
2./ „Действието на отмяната на процесното Решение на ДКЕВР – обратно действие или конститутивно действие за напред, отразява ли се на валидността на съществуващото между ищеца и дружеството „Е.-П. М.” АД облигационно правоотношение?”;
3./ „Каква е правната характеристика и кой е правопораждащия юридически факт на облигационното правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и кой е момента, от който то възниква?”;
4./ „Представлява ли Решението на ДКЕВР, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката, правно основание за възникване на правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници?”;
5./ „Неопределеността на дължимото възнаграждение по договора за осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници води ли до отпадане на основанието за заплащане на сумите за достъп?”;
6./ „Може ли отмяната на индивидуален административен акт да преуреди и/или да отмени възникнало задължение за плащане на конкретна цена за услуга при наличието на неформално облигационно правоотношение между две страни?”;
7./ „Когато размерът на цената, като съществен елемент от един двустранен договор, задължително се регулира от административен орган по специално предвиден в закона ред посредством издаването на индивидуален административен акт /ИАА/, дали при отмяната на същия /т.е. на ИАА/ с влязло в сила съдебно решение, ще е нищожно поради липса на предмет извършеното преди отмяната прихващане на насрещно (ликвидно и изискуемо) задължение със задължение, породено от акта?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-с. К., писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар за настоящата инстанция от 900 лв., съгласно приложените по делото: Договор за правна защита и съдействие № 0394719/19.ІІ.2016 г., разписка и Списък по чл. 80 ГПК..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При потвърждаване на първоинстанционното осъдително решение по иска с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ Варненският ОС е могъл да констатира, че спорът между страните по делото „се концентрира върху наличието на основание за възникване на прехвърленото вземане, предвид правните последици на отмяната на Решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г.”. Въз основа на тази своя констатация и съобразявайки трайната практика на Върховния административен съд в този смисъл, въззивната инстанция е приела, че конститутивният ефект на въпросната отмяна „заличава с обратна сила правните му последици” /на цитираното Решение на ДКЕВР- бел. на ВКС/ и, в частност, определената с акта цена, като елемент от сложния фактически състав на правоотношението по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа. При положение, че за мрежовия оператор не е възниквало вземане спрямо ищцовото [фирма] за заплащане на такава цена във фактурирания размер, това от своя стрнана изключва действието и на сключения между оператора на мрежовата услуга и настоящия касатор [фирма] договор за цесия, защото цесия „без предмет” не може да има прехвърлително действие, независимо от надлежното й съобщаване на длъжника, т.е същата се явява нищожна на това основание. В тази връзка е било съобразено от решаващия съд и обстоятелство, че тогавашната държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със свое последващо Решение № Ц-6/13.ІІІ.2014 г. е приела, че за процесния ценови период „не са налице основания за утвърждаване на цена за достъп за производителите на ел. енергия от В. до електроразпределителната мрежа”, като в резултат е била определена окончателна цена за услугата в размер на 0.00/МВтч, т.е. временната цена за достъп е нулева величина.
Според търговеца касатор произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение е обхващало 11 правни въпроса, но в действителност може да се констатира, че то е било съсредоточено само върху горепосочените, чиито брой не надхвърля четири. Очевидно е също така, че два от правните въпроси, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата с твърдението за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, дословно възпроизвеждат съдържанието на други, с които се обоснова приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка ще следва да се отбележи, че предпоставките по т.т. 1-3 на този законов текст са дадени от законодателя алтернативно, т.е. те никога не се припокриват, а при наличието на вече създадена задължителна практика на ВКС, обективирана още в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 212/23.ХІІ.2015 г. на състав на І-во т.о. по т. д. № 2956/2014 г. по едни и същи правни въпроси, е недопустимо приложното поле на касационното обжалване да се обосновава в хипотезите по останалите две точки на цитирания текст от процесуалния закон.
При този извод на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това, касаторът [фирма]-гр. В. ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати направените разноски по изплащането на възнаграждение за един негов адвокат от САК, възлизащо на 900 лв. – съгласно приложените по делото Договор за правна защита и съдействие № 0394719/19.ІІ.2016 г., разписка и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 831 на Варненския окръжен съд, ТК, от 9.ХІ.2015 г., постановено по т. дело № 1106/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. В. В.” № 258, сграда на „В. Т.-Г” – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], община-гр. К., област Шумен,[жк], [улица], СУМА в размер на 900 лв. (деветстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2