3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София, 16.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….………… .., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 878 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3625/11.ІV.2017 г. на К. Б. Петрова от [населено място], подадена чрез двамата нейни процесуални представители по пълномощие от САК и от АК-Д., против определение № 26 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 7.ІІ.2017 г. по т. д. № 1605/2016 г., с което – като процесуално недопустима /по арг. от текста на чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/ – е била оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 97/15.ІV.2016 г. на Варненския апелативен съд, по т. д. № 73/2016 г.
Единственото оплакване на частната жалбоподателка Петрова е за неправилност на атакуваното прекратително определение – като постановено при допуснати от предходния 3-членен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това тя претендира неговото отменяване и присъждане на направените по делото разноски, инвокирайки доводи, че неправилно ВКС бил приел, че делото, по което е постановено атакуваното въззивно решение, било търговско по своето процесуалноправно естество, както и че неоснователно ВКС игнорирал изключението, залегнало в процесуалното правило на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК: досежно това, че законоустановените минимуми в цената на иска по граждански и съответно – по търговски дела, не се прилагат по искове за вещни права върху недвижими имоти, какъвто характер имала в случая учредената договорна ипотека.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба „Ю. България АД-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на тричленния състав на ВКС по чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че частната жалбоподателка основава оплакването си за неправилност на атакуваното прекратително определение върху превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, а също и че не е допустимо едва след приключването на касационното производство да се прави възражение по чл. 369 ГПК „и то от ищеца”.
Настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на К. Б. Петрова от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по съществото тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотеката се учредява чрез конститутивна сукцесия и е ноторно, че тя е производна от правото на собственост върху недвижим имот. Меродавно е обстоятелството, че основанието на процесния договор от 18.ІV.2007 г. /за учредяване на ипотека/, чиято частична нищожност Петрова е претендирала да се установи по делото, е аналогично на това при поръчителството, щом като чл. 170 ЗЗД дефинира като нищожна само онази ипотека, която е била учредена при липса на елементи от съдържанието на ипотечния договор, т.е. без такъв порок на ипотеката да има каквото и да било отношение към собствеността на имота. Нещо повече: цената на ипотекирания имот, респ. неговата данъчна оценка, не е елемент от съдържанието на ипотечния договор, защото тя може да не съвпада с тази, по която имотът би могъл да бъде продаден от ответната по частната жалба банка. Ето защо в процесния случай се налага извод, че предходният тричленен състав на ВКС правилно /законосъобразно/ е преценил, че делото, по което е било постановено атакуваното от Петрова въззивно решение е било търговско по своето процесуалноправно естество: предвид акцесорния характер на ипотечното право, негов предмет е било правно отношение, отнасящо се до изпълнението на абсолютна търговска сделка, каквато, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, представлява договорът за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ – в случая този с № 07020/16.ІV.2007 г. В тази връзка неоснователен се явява и вторият довод на частната жалбоподателка Петрова, че приложение в случая следвало да намери изключението по чл. 280, ал. 1, т. 1 in fine ГПК: за игнориране на законоустановените минимуми в цената на иска по граждански и съответно – по търговски дела, когато такива са били заведени „по искове за собственост и др. вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост”. В процесната хипотеза категорично не се касае за дело, чиито предмет да е „друго вещно право върху недвижим имот”, тъй като конститутивната сукцесия изключва приравняването на ипотеката на ограничено вещно право.
В заключение, с атакуваното прекратително определение /по отношение касационното пр-во по чл. 288 ГПК/ предходният тричленен състав на ВКС се е произнесъл по един изцяло процесуалноправен въпрос: за допустимостта на касационната жалба на Петрова, подадена срещу въззивно решение, постановено по търговско дело, заведено по неин установителен иск, чиято цена е била под законоустановения минимум 20 000 лв. Поначало такава преценка е бил длъжен да направи администриращият въпросната /оставената без разглеждане/ касационна жалба на Петрова Варненски апелативен съд – съгласно правомощието си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като в този случай неговото разпореждане за връщане на тази касационна жалба би подлежало на обжалване пред ВКС. Погрешното посочване във финалната част от диспозитива на въззивното решение № 97/15.ІV.2016 г., постановено по т.д. № 73/2016 г., че то подлежало на обжалване пред ВКС, не създава такова право за страните по разрешения с този съдебен акт търговски спор. Налице е влязло в сила решение в хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК и като е констатирал, че подадената от К. Б. Петрова касационна жалба срещу него не се ползва с присъщите на редовната такава суспензивен и деволутивен ефект, предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /законосъобразно/ определение за оставянето й без разглеждане – като процесуално недопустима.
С оглед всичко изложено това определение на ВКС по чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро ГПК ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 26 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 7.ІІ.2017 г., постановено по т. д. № 1605/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2