3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 10.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……….. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1636 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадената по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК касационната жалба с вх. № 2526/24.ІІ.2015 г. на малолетния С. Р. А. от [населено място]-кв. „Ф.”, действащ чрез своята майка и законен представител Роза С. А., против решение № 2406 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 22.ХІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3404/2014 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 3986/4.VІ.2014 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в І-14, по гр. дело № 12695/2012 г. в обжалваната негова отхвърлителна част /за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лв. и до предявения по делото размер от 100 000 лв./ по пряк иск срещу ответната застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София.
Оплакванията на малолетния касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки доводи, че то било неправилно мотивирано, а също и че с него се накърнявали „висшите интереси на детето, прогласени в Конвенцията на О. за правата на детето”, жалбоподателят А. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата му претенция за присъждане на неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 5.ІХ.2012 г., да се уважи в пълния предявен по делото размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК малолетният А. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос: „За каузалния принос в съпричиняването на процесното ПТП от участващите в него лица /водач на МПС и малолетен пешеходец/, доколкото „при същото престъпно деяние спрямо пострадало дете, т.е. с малка разлика във фактологията и идентичност на казуса”, с решение от 5.ІІІ.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр. дело № 11/2008 г. и с решение № 394/11.ІІІ.2011 г. на САС, постановено по гр. дело № 898/2010 г., били отчетени само 10% принос на детето, а не 50%, както това е било прието от съдилищата в процесния случай.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна и презастрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че „жалбоподателят не е формулирал изобщо материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да обуславя допустимостта на решението до касационно обжалване по смисъла на чл. 280/1/ от ГПК, а неговите доводи съставляват само оплаквания за неправилност на обжалваното решение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на малолетния С. Р. А. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, по същия правен въпрос. В настоящия случай касаторът се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата на две въззивни решения на състави от Варненския апелативен съд и съответно – от Софийския апелативен съд, приемащи принос на пострадалото дете за настъпване на ПТП до размер на 10%, като и двата съдебни акта са подлежали на обжалване пред ВКС „при условията на чл. 280 ГПК”, но липсват данни те да са влезли в сила. Ето защо се налага извод, че в случая не е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. В заключение, погрешното отъждествяване от касатора в останалата част от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2406 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 22.ХІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 3404/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по търг. дело № 1636 по описа за 2015 г.