О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 16.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1292 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6325 от 28.ІV.2016 г. на С. Д. К. от София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против решение № 691 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 8.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 3/2016 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 6460 на СГС, ГК, с-в І-11, от 17.ІХ.2015 г. по гр. дело № 180/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която настоящия касатор е бил осъден – на основание чл. 81 ЗЗ /отм./ – да заплати на застрахователната компания [фирма]-София сума в размер на 50 360.02 лв., представляваща изплатено преди това застрахователно обезщетение за причинена вреда от ПТП, настъпило на 15.ІІІ.2005 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 4.І.2013 г. и до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 5 517.90 лв. (3 741.90 лв. + 1 776 лв.) общо за двете инстанции.
Оплакванията на касатора К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявения от застрахователя осъдителен иск да се отхвърли изцяло, ведно с присъждането на разноски (изплатен хонорар за един адвокат в размер на 500 лв. и внесена по с/ка на ВКС държавна такса за преценка относно допустимост на касационното обжалване в размер на 30 лв.).
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ Приложима ли е разпоредбата на чл. 45 ЗЗД – досежно презумптивната вина на делинквента, при искова претенция с правно основание по чл. 81 от специалния закон за застраховането /отм./?;
2./ При регресен иск по чл. 81 ЗЗ /отм./ следва ли да се доказва вината заедно с останалите обстоятелства и факти?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски „за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение”. Инвокиран е довод, че в хода на първоинстанционното производство, в първото открито съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответника /настоящ касатор – бел. на ВКС/ е направил изявление, че не спорят по факта, че неговият син е участвал в процесното ПТП като водач на МПС, който е приет за безспорен в доклада на СГС по делото, а ведно с исковата молба застрахователят-ищец е депозирал като писмено доказателства констативен протокол за същото ПТП (№ К 395/2005 г.), т.е. официален свидетелстващ документ, който не е бил надлежно оспорен от насрещната страна по спора.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на С. Д. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова осъдителна част, въззивната инстанция е приела, че доколкото К. не е бил привлечен в производството по прекия иск срещу застрахователя [фирма] по ра на чл.- 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, то на доказване в настоящия процес подлежи не само наличието на валидно сключен застрахователен договор с делинквента, но също и предпоставките по чл. 45 ЗЗД с изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. В тази връзка като неоснователно е преценено главното възражение на ответника К., че неговият син /Р. С. Д./ не е управлявал автомобила при настъпването на процесното ПТП, след като от анализа на събраните по делото доказателства категорично е било установено, че именно той, в качеството си на водач на МПС, е причинил това произшествие.
Следователно двата правни въпроса в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата са от значение за изхода по конкретното дело, но нито един от тях не обосновава наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай обаче, касаторът К. не е навеждал конкретни доводи в подкрепа на който и да е от двата аспекта на това общо основание за допустимост на касационния контрол, а дефинитивно ищец по специалния регресен осъдителен иск с правно основание по чл. 81 ЗЗ /отм./ може да е единствено онзи застраховател, който е обезщетил вреди, за които отговаря застрахованото при него лице на основание чл. чл. 45-54 ЗЗД. .
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответната застрахователна компания искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 1 530.60 лв. (хиляда петстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки), определено на основание чл. 9, ал. 3-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да се присаждат деловодни разноски в полза на застрахователя и за пр-вото пред въззивната инстанция,у тъй като такива са му били вече присъдени и за делото пред СГС, и за делото пред САС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 691 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 8.ІV.2016 г., постановено по гр. дело № 3/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора С. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. ІІ, ап. № 5, да заплати на ответната по касация застрахователна компания [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 1 530.60 лв. (хиляда петстотин и тридесет лева и шестдесет стотинки), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2