4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
София, 20.08. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря………………………………………. и с участието на прокурора…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4206 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10237 от 24.ІХ.2013 г. на М. В. Д. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 932 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.V.2013 г., постановено по т. д. № 3639/2012 г., с която – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 23 ТЗ и чл. 284, ал. 2 ЗЗД – той е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-София сума в размер на 44 700 лв. (четиридесет и четири хиляди и седемстотин лева), като получена с оглед изпълнение на договор за прокура от 17.VІІ.2009 г., но неотчетена от прокуриста, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /8.VІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, поради което той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата претенция на ищцовото [фирма]-София да бъде отхвърлена в предявения по делото размер на претендирана главница на задължението, ведно с присъждане на всички направени от касатора по делото разноски: „съобразно доказателствата по делото”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът М. Вл. Д. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, признавайки същевременно, че те са били „бланкетно посочени”, като вместо релевантен за изхода на делото въпрос, по който да се е произнесла въззивната инстанция, той поддържа, че ВКС следвало да се произнесе по следните два въпроса:
1./ „Изисква ли се нарочна заповед или възлагане за изпълнение на прокуриста, за да изплати той от името на дружеството ликвидно и изискуемо вземане (срещу него – бел. на ВКС), ако такива ограничения не налага нито устава, нито договора на прокуриста?”
2./ „Дължи ли се произнасяне по направено възражение за нелегитимност на Съвет на директорите при условие на представени доказателства за висящност на съдебни производства по отношение на материалноправна и процесуалноправна легитимация на действащия СД на дружеството?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на платения за настоящето касационно пр-во адвокатски хонорар в размер на 4 050 лв. – съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 10.Х.2013 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. В. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи осъдителния иск /за сума в размер на 44 700 лв./ на софийското [фирма] с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 23 ТЗ и чл. 284, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу ответника настоящ касатор, САС е приел, че спорът по делото е бил съсредоточен върху инвокираното пред първостепенния съд и поддържано във въззивно пр-во негово възражение, че той бил изразходвал получените по договора за прокура суми за погасяване на задължение на ищцовото д-во, произтичащо от издаден на датата 10 май 2009 г. запис на заповед за 45 000 лв. чрез неговия изп. директор /и наследодател на настоящия касатор/ В. Д. в полза на [фирма] и авалиран от последния като физическо лице. Решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на това защитно възражение е бил базиран върху недопустимостта за изслушване на свидетелски показания относно съществуването на такъв менителничен ефект в хипотезата по чл. 165, ал. 1 in fine ГПК – при наличието на признание, че ценната книга е била унищожена от самия Д. с позоваване на „обичайната практика” в такива случаи на погасяване на менителничното задължение чрез плащане, очевидно в отклонение от разрешението по чл. 77, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съответния съд по това дело. Нито един от формулираните в изложението на касатора Д. въпроси обаче, не отговаря на това базисно изискване за преценка дали е налице приложно поле на касационното обжалване в процесния случай. Въпросите не само въобще не се свързват с произнасяне на въззивната инстанция с атакуваната осъдителна част от решението й по спора, но и евентуалното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол не би могло да се преценява извън конкретно посочена практика на ВКС или разноречива такава на съдилища от страната /влезли в сила съдебни актове/. Предвид изцяло хипотетичния характер на формулираните два правни въпроса в изложението на касатора към жалбата му, не следва да бъде обсъждано евентуално наличие и на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в атакуваната осъдителна част на постановеното от САС решение.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация искане по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 2 ГПК, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на този търговец разноски в размер на сумата от 4 050 лв., представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложен по делото писмен договор за правна защита и съдействие от 10.Х.2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 932 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.V.2013 г., постановено по т. д. № 3639/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А М. В. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] ет.VІ, ап.№ 26 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], район С., [улица], СУМА в размер на 4 050 лв. (четири хиляди и петдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един адвокат на д-вото от САК, съгласно приложен писмен договор за правна защита и съдействие от 10.Х.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2