О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 07.02. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1940 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4114 от 15.V.2018 г. на застрахователната компания „Лев Инс” АД-София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 114 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 107/2018 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 339/9.ХІІ.2017 г. на Старозагорския окръжен съд по т. д. № 70/2017 г. в частта му, с която ЗК „Лев Инс” АД е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – да заплати на Нелия М. Д. от гр. Стара Загора сума в размер на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на процесното ПТП /16 май 2014 г./ и до окончателното й изплащане: като компонент от общо присъдената с решението на първостепенния съд сума от 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, а именно болки и страдания, предизвикани от последвалата на 5.VІ.2014 г. смърт на нейната майка Р. Н. Гайдарска като пряк резултат на същото вредоносно събитие, предизвикано от П. Ст. С. като водач на лек автомобил мака „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № СТ 7104 АМ с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователя настоящ касатор /полица № 22113002392020 от 3.Х.2013 г./.
Оплакванията на застрахователното дружество настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият иск на Нелия М. Д. за обезщетяване на понесени от нея неимуществени вреди от процесното ПТП да се отхвърли за разликата над присъденото й обезщетение от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) и до пълния предявен по делото негов размер.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователната компания неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдение за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решение на състави от неговите гражданска и търговска колегии, но също и със задължителните постановки на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., по следните четири правни въпроса:
1./ „Какъв е обемът на правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК и задължена ли е тя да разгледа всички възражения и въпроси, определени с въззивната жалба?”;
2./ „Какъв е обемът на правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК и ограничена ли е тя да разгледа единствено възражения и въпроси, определени с въззивната жалба и евентуално – насрещна въззивна жалба?”;
3./ „Представлява ли нарушение на чл. 269 ГПК съобразяване с невъведени доводи за неправилност, респ. – с възражения на страните, когато въззивният съд се е произнесъл по непредявено с жалбата на въззиваемия материално право или разгледал непредявено от въззивника собствено или на ответната страна материално право?”;
4./ „За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, но не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Нелия М. Д. от гр. Стара Загора писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 800 лв. – съгласно приложените към писмения й отговор пълномощно от 9.VІІ.2018 г., договор за правна защита и съдействие № 097997 от същата дата и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че не били „налице основанията на ГПК за допускане до касация на обжалваното решение” на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата касационна жалба на застрахователната компания „Лев Инс” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С въззивната си жалба пред Пловдивския апелативен съд ЗК „Лев Инс” АД е атакувало първоинстанционното решение „в осъдителната му част за присъденото застрахователно обезщетение в полза на ищцата Д. „за сумата над 60 000 лв. и до присъдения размер от 100 000 лв.”, навеждайки доводи за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Следователно обжалваемият интерес на търговеца настоящ касатор във въззивното производство е възлизал на 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), като в проверката си за правилността на атакувания пред него съдебен акт по съществото на спора Пловдивският апелативен съд практически не е бил ограничен досежно релевираните във въззивната жалба на застрахователя пороци на първоинстанционното решение, вкл. оплакването за „неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД”. В тази връзка ще следва да се отбележи, че – за разлика от първостепенния съд – въззивната инстанция е уважила защитното възражение на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на майката на ищцата: въз основа на данните по делото, че при настъпването на процесното ПТП Р. Н. Гайдарска е пресичала пътното платно на необозначено за целта място, т.е. в нарушение на правилата за движение на пешеходци по чл. 113 ЗДвП.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или и процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса се отнасят изцяло до правилността на постановеното от Пловдивския апелативен съд решение. Погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т.3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, обжалваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика) нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация искане за това, застрахователят настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Стара З.: съгласно приложените към отговора й по чл. 287, ал. 1 ГПК пълномощно от 9.VІІ.2018 г., договор за правна защита и съдействие № 097997 от същата дата и Списък по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, изплатено от ответницата по касация за един неин адвокат от АК-Ст. З., тъй като при материален интерес от 40 000 лв., дължимият хонорар, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, би следвало да възлиза на 1 730 лв., а реално изплатеният такъв /в размер на 1 800 лв./ е около този минимум.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ІV.2018 г., постановено по т. д. № 107/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора застрахователна компания „Лев Инс” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. Ч. връх” № 51-Д – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответницата по касация Нелия М. Д., ЕГН [ЕГН], от гр. София, ул. „Хан Аспарух” № 3, вх.”А”, ет ІV, ап. № 11, СУМА в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Стара З..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2