О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С., 22.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 4442 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 108417/3.Х.2013 г. на [фирма]-С., подадена против въззивното определение № 17100 на Софийския градски съд, ГК, от 19.ІХ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 11797/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу ЧАСТТА от първоинстанционното разпореждане (без номер) на СРС, ГО, 54-и с-в, от 12.VІІ.2013 г. по ч. гр. дело № 27427/2013 г. за отхвърляне на искането й по чл. 417, т. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнени и на изп. лист срещу длъжника Р. Ст. Н. от С. за вземане в размер на 4 281.10 евро, представляващо договорна лихва за периода 5.VІІ.2011 г. – 24.VІ.2013 г. върху претендираната по същото дело главница от 9 863.30 евро по сключен помежду им договор № 2148 от 6.ХІІ.2005 г. за златна кредитна карта тип R..
Оплакванията на банката частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за връщане на делото на първостепенния съд „с указания за издаване на изпълнителен лист и на заповед за незабавно изпълнение за 4 281.10 евро договорна лихва, 167.46 лв. разноски по делото и 263.92 лв. адвокатско възнаграждение” или, алтернативно: с указанието да се даде на банката възможност (на основание чл. 101 ГПК) „да конкретизира искането за присъждане на договорна лихва” в заявлението си до Софийския районен съд.
В свое изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кредитната институция обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в четирите приложени определения на отделни състави от двете отделения на неговата търговска колегия, докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото били 5 подробно формулирани материално- и процесуалноправни въпроса.
Ответникът по касация Р. С. Н. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, развити в жалбата на банката.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще в случая да се обсъжда налице ли е приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК – в сега действащата редакция на този текст към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г., не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая атакуваното определение на СГС е било постановено по претенция за договорна лихва в размер на 4 281.10 евро, произтичаща от договор за кредит, сключен между [фирма] и Р. С. Н. от С. – сделка от категорията на абсолютните търговски по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7, предл. 1-во ТЗ-във вр. чл. 430 ТЗ. Следователно цената на положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с установяване съществуването на това вземане на банката срещу Н. не би надхвърлила законоустановения минимум от 10 000 лв. (десет хиляди лева) по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба (с вх. № 108417/3.Х.2013 г.) на [фирма]-С., подадена против определение № 17100 на Софийския градски съд, ГК, от 19.ІХ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 11797/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2