3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
С., 10.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1133 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 18512/10.VІІ.2012 г. на едноличния търговец И. И. Я. от [населено място], действаща с фирмата „И.-И. Я.”, съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2076 на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІ-и с-в, от 11.ХІІ.2006 г. постановено по гр. дело № 2878/04 г., както и на влязлото в сила определение „№ 287 от 1.ІІ.2011 г.” на Пловдивския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, по гр. дело № 29/2008 г. – на основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК. Молителката Я. поддържа, на първо място, че налице било ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно при решаването му, а именно влязло в сила решение на Пловдивския ОС, ТК, ХVІ-и с-в по гр. дело № 243/2006 г. На второ място, въпросното влязло в сила решение, постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, било в противоречие с последващото влязло в сила решение, чиято отмяна се претендира. Отделно от това ЕТ И. Я. моли и за отмяна на постановено като резултат от изхода на спора във въззивната инстанция определение за разноски по чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ на Пловдивския апелативен съд, ТК, по гр. дело № 29/2008 г., с което тя е била осъдена да заплати на А. допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 679.20 лв., а също и държавна такса по с/ка на този съд в размер на 22 893.36 лв.
По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответната по тази молба за отмяна А. /А./ писмено е възразила чрез своя юрисконсулт Б. Д. по основателността на молбата за отмяна и на двете релевирани в нея основания, претендирайки за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в първоинстанционното пр-во пред Пловдивския ОС, образувано по гр. дело № 2878/04 г. и постъпила в пределите на преклузивния срок по чл.305, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата на ЕТ И. Ив. Я. от [населено място] за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК на постановеното по това дело решение, което, съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, е влязло в сила на датата 19 април 2012 г., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Тази констатация се отнася и до частта й с предмет определението за разноски, постановено от въззивната инстанция, което погрешно е било посочено от молителката Я. като такова с „№ 287” и от дата „1.ІІ.2011 г.”, вместо действително постановеното такова от Пловдивския апелативен съд по същото дело: „№ 297”, съответно от датата „21.ІІ.2011 г.”, с което въззивното решение е било допълнено, като ЕТ И. Я. е била осъдена да заплати на А., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 679.20 лв., както и държавна такса по с/ка на този съд в размер на 22 893.36 лв.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество подадената от едноличния търговец И. И. Я. от [населено място], действаща с фирмата „ИВ ЕЛ-И. Я.”, МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК, на влязлото в сила решение № 2076/11.ХІ.2006 г. на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 2878/04 г.
Делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора, както и на третото лице-помагач – министъра на земеделието и храните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. дело № 1133 по описа за 2012 г.