4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 917
София, 01.12. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………….……. и с участието на прокурора…………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 718 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 15046 от 3.ХІІ.2013 г. на [фирма] със седалище в [населено място], община Казанлък, подадена против въззивното решение № 398 на Старозагорския ОС, ТК, от 16.Х.2013 г., постановено по т. д. № 1248/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 131/20.ІІІ.2013 г. на РС-Казанлък по гр. дело № 186/2013 г. С последното д-вото настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД – да заплати на старозагорското [фирма] сума в размер на 17 108.80 лв., представляваща недължимо получена на отпаднало основание, като авансово платена по сключен на 2.ІХ.2010 г. договор за доставка и монтаж на термопомпено отделение /комплект/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото (19.ХІ.2012 г.) и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Старозагорския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския ОС или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на [фирма] да се отхвърли изцяло: като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Старозагорският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 203/30.І.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 116/2011 г. по материалноправния въпрос: „Коя от страните по един двустранен договор може да е носител на потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за неговото разваляне?” Същевременно липсвала съдебна практика по материалноправния въпрос: ”При валидно сключен двустранен договор, когато едната от страните не изпълни свое ликвидно и изискуемо насрещно парично задължение, другата губи ли съответните си законоустановени права, породени от това неизпълнение, ако въпреки последното е започнала изпълнението на своето – корелативно на неизпълненото парично задължение?” и затова от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото се явявал и материалноправния въпрос: „Когато по договор за изработка възложителят не заплати на падежа изискуемото авансово плащане изцяло /частично плащане на аванса/ като част от възнаграждението и изпълнителят въпреки това започне изпълнението на възложената му работа, това прави ли възложителя изправна страна?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „не е посочил съществен въпрос от материалното или процесуалното право, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Старозагорския ОС, касационната жалба на [фирма] със седалище в [населено място], община Казанлък, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи осъдителния иск на старозагорското [фирма], предявен срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че от събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на договора ищецът е превел на д-вото настоящ касатор аванс в размер на сумата от 54 000 лв. и независимо, че последната не представлявала 50% от общата стойност на уговорените СМР, възлизаща на 129 062 лв., това обстоятелство не правело [фирма] неизправна страна по процесния двустранен договор за изработка, сключен на 2.ІХ.2010 г., щом като изпълнителят бил приел това частично плащане на аванса, започвайки изпълнение на задълженията си без да възрази, а към датата 8.ХІ.2010 г., когато е бил съставен протокол обр. 19, стойността на реално извършените от него СМР е била под размера на авансово преведената му сума. Същевременно с цитираното в изложението на касатора единствено решение на състав от ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и поради това съставляващо задължителна практика (препращаща обаче съм решение № 1792/6.Х.1961 г. на състав от І-во г.о- на ВК на НРБ по гр. дело № 6771/1961 г.) дословно е било прието – „по значимите за изхода на делото правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване” – че в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, т.е. безусловно разваляне, една от които е и настъпилата в резултат от виновна забава на длъжника безполезност на изпълнението. Ето защо, като е приел, че процесният договор за изработка с предмет СМР, сключен между страните по спора на 2.ІХ.2010 г., е бил надлежно развален с изявлението на възложителя за неизпълнената от доставчика на оборудването негова част, Старозагорският ОС не би могъл постанови атакуваното въззивно решение в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, след като последното въобще не разрешава същия правен въпрос, при който отправна е констатацията, че има плащане на уговорен между търговците аванс, който по дефиниция е винаги частично предварително изпълнение на главното задължение на поръчващия за възнаграждение. На тази плоскост въобще не следва да бъдат обсъждани останалите четири решения на състави от гражданската и търговската колегия на ВКС, тъй като те са постановени при действието на отменения процесуален закон и затова не представляват негова задължителна практика.
Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по двата формулирани от касатора материалноправни въпроса в началната част на изложението му, след като той не е изложил каквито и да е съображения и доводи за непълнота, неяснота или противоречие в приложимия към случая материален закон /ЗЗД/, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 398 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 16.Х.2013 г., постановено по т. д. № 1248/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 718 по описа за 2014 г.