О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 06.06. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1268 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6431 от 29.ІІІ.2019 г. на И. П. К. със съдебен адрес в гр. София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 935 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 18.ІІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 5023/2018 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на К. срещу първоинстанционното определение № 2934/14.VІ.2018 г. на ОС-Благоевград по гр. дело № 178/2015 г.: за връщане на исковата му молба срещу тримата ответници „Фентъзи Голф” ООД, И. Риммер и „Рейнфлор България” ЕООД и прекратяване на образуваното по нея исково производство.
Поддържайки оплаквания за необоснованост и за „очевидна неправилност” на атакуваното определение на САС, частният касатор И. П. К. претендира отменяването му, така както и на потвърденото с него прекратително определение на ОС-Благоевград, а като резултат от това – връщане на делото обратно на последния, в същия му състав: „за продължаване на процесуалните действия”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателят й И. К. обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии – Р. № 131/16.VІ.2014 г. на ІІІ-то г.о. по гр д. № 4996/2013 г., както и Р. № 165/19.V.2016 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 883/2014 г.) по следните два правни въпроса:
1./ „Притежава ли ищецът право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск – недопустим или неоснователен?”;
2./ „Може ли въззивният съд в частното производство по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК по обжалване на определение за връщане на искова молба, да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор – по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по касация „Фентъзи Голф” ООД-гр. Разлог, кипърският гражданин И. Риммер с настоящ адрес в гр. Разлог, както и разложкото „Рейнфлор България” ЕООД, в съвместен писмен отговор са възразили както по допустимостта на касационния контрол, така и по оплакванията за необоснованост и за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че и двата формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса били с „общотеоретичен” характер, т.е. не са обусловили решаващите правни изводи на САС при постановяване на обжалваното определение.
Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на И. П. К. със съдебен адрес в гр. София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл. 130 ГПК, въззивният съд е приел, че правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение, има потестативен характер и с него разполага лице, което има качеството „кредитор” на длъжника, независимо от вида на вземането му – било то парично или непарично. Докато правото на ликвидационен дял и правото на дружествен дял представляват имуществената част от членственото правоотношение, т.е. абстрактната, потенциална възможност да се получи съответната част от дружественото имущество, било при прекратяване на дружеството, било при преустановяване на участието на съдружник в него. Съответно правото на дял от печалбата възниква когато Общото събрание на съдружниците /ОСС/ вземе решение за разпределянето и изплащането й – съобразно компетентността си по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ. Констатирайки в тази връзка, че за ищеца И. П. К. не е възниквало нито право на вземане за ликвидационен дял, нито на вземане за дружествен дял, нито на вземане за печалба, САС е извел решаващия си извод за липсваща активна процесуална легитимация, а оттам и за недопустимост на заведения от него П. иск.
Съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК решението по ал. 2 на същия законов текст „не представлява задължителна съдебна практика”. Същевременно материалноправната разпоредба на чл. 135 ЗЗД не оставя каквото и да било съмнение, че отменителният иск, т.нар. Actio Pauliana, е предоставен на разположение на „кредитор”, който е титуляр на реално вземане, независимо от момента на възникването му – след или преди увреждащото действие на неговия длъжник, вкл. и без да е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно. Поради това ще липсва правен интерес от воденето на такъв /отменителен/ иск от страна на лице, което няма качеството „кредитор” спрямо посочения в исковата му молба като ответник. Ноторно е че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за водене не само на установителните, но и на конститутивните и на осъдителните искове. За разлика от хипотезите в цитираните от частния касатор К. решения на съставите на ІІІ-то г.о. и на ІІ-ро т.о. на ВКС, меродавно в настоящия случай е, че в обстоятелствената част на върнатата му искова молба липсва конкретно твърдение за подлежащо на съдебно осъществяване негово потестативно право.
В заключение, обжалваното определение на САС не е и очевидно неправилно, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (съдебният акт да се основава върху несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 935 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 18.ІІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 5023/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2