О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
С., 13.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3161 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9450 от 6.Х.2017 г. на сливенското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 304 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 14.VІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 225/2017 г., с което- по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК – е било допуснато увеличение на предявения иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от лв. – на 75 900.43 лв. (седемдесет и пет хиляди и деветстотин лева и четиридесет и три стотинки).
Единственото оплакване на сливенския търговец настоящ касатор е за незаконосъобразност на атакуваното определение, като в тази връзка се поддържа, че въззивната инстанция била нарушила закона „при разглеждане на мнимата конкуренция между две процесуални норми, установяващи различни срокове за упражняване на процесуални права, тъй като правилото на чл. 372, ал. 2 ГПК със сигурност игнорира общите правила, към които препраща чл. 377 ГПК”. Поради това се претендира касиране на атакуваното въззивно определение и „оставяне в сила на определението на ОС-Сливен с отказа да се допусне увеличение на иска” с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /в редакцията на първия текст до ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г./, тъй като с атакуваното определение Бургаският апелативен съд се е произнесъл по следните два противоречиво решавани от съдилищата правни въпроса:
1./ „Дали при търговски спор, увеличението на размера на иска попада сред действията, изчерпателно изброени в чл. 372, ал. 2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл. 214 ГПК?”;
2./ „Еднакъв ли е режимът на увеличение на иска при предявяване на частичен иск и при общия случай на увеличаване на иска като процесуално действие по изменение на иска?”
Доколкото процесната хипотеза била на увеличаване на иск, първоначално предявен като частичен, а институтът на частичния иск не е уреден изрично в закона, по същите два правни въпроса, означавани от търговеца настоящ касатор още и като „един съставен”, налице била и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка се инвокира и довод, че „доколкото общите правила на чл. 214 ГПК или специалните правила на чл. 372, ал. 2 ГПК се прилагат към института на частичния иск и въпросите за неговото изменение, в това число на размера му, ще има съществено и преюдициално значение разрешенията на въпросите, които са предмет на тълкувате по тълк. дело № 6/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. Н. П. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Я. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното определение по чл. 214, ал. 2 ГПК – досежно постановяването му при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира потвърждаването на този съдебен акт, както и присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 600 лв. (шестстотин лева). Инвокиран е довод, че изложението на търговеца частен касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното определение за отказ да бъде допуснато увеличение на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ГПК, както и за да допусне исканото увеличение на този иск на Е. Н. П. срещу търговеца настоящ частен касатор до размер на 75 900.43 лв., въззивната инстанция е приела, че законодателят последователно разграничава искане за изменение на основанието или на петитума на иска /предл. 1-во на чл. 214, ал. 1 ГПК/, от това за увеличаване само на размера или за преминаването от установителен иск към осъдителен или обратно, за да заключи, че: „преклузията в чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася до искане за изменение само на размера на иска”. Позоваването в тази връзка на константна практика на ВКС по правния въпрос „за възможността да се допусне увеличение само на размера на иска в производство по търговски спорове след изтичане на срока за подаване на допълнителна искова молба”, изключва a priori приложението на всяка една от алтернативно установените допълнителни предпоставки по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /в редакцията на първия текст до ДВ, бр. 86, от 27.Х.2017 г./.
В заключение, в мотивите на атакуваното определение не се визира конкретно хипотеза на увеличаване размера на иск, предявен първоначално като частичен. Наред с това, на производство пред ОСГТК на ВКС е висящо тълкувателно дело № 3/2016 г. /а не #„6”, както погрешно сочи търговецът частен касатор/, но нито един от двата правни въпроса, които хронологично са били включени в неговия предмет, не се отнася до особеното исково производство по Гл. 32 на ГПК, т.е. не би имал преюдициално значение спрямо втория от релевираните два /респ. втората част на „единнния съставен”/ правни въпроса в изложението на [фирма]-С. по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна жалба.
При този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Е. Н. П. искане за това, търговецът настоящ частен касатор ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи изплатен хонорар за един адвокат от АК-Я.: съгласно приложените към отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК пълномощно и договор за правна защита и съдействие № Я-[ЕГН] от датата 21.ХІ.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 304 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 14.VІІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 225/2017 г.
О С Ъ Ж Д А частния касатор [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] (завод „Динамо”) – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация Е. Н. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], СУМА в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Я..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2