2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 202 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 11675/9.ХІІ.2013 г. на благоевградското [фирма], подадена от неговия управител, против разпореждане на съдия-докладчика по т. д. № 979/2011 г. по описа на Второ отделение от ТК на ВКС от 11.ХІ.2013 г. за „връщане” на писмен отговор на д-вото по подадено от насрещната страна /ЕТ д-р М. Г. Т./ искане за изменение на решение № 50/5.ІХ.2013 г., постановено по същото дело в частта му за разноските.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за неправилност на атакуваното разпореждане, като се инвокира довод, че при преценката си за срочност на подадения по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК негов отговор е следвало съдията-докладчик да съобрази правилото на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК. В този връзка ведно с настоящата частна жалба се представят следните три писмени доказателства: 1/ Пощенски плик с клеймо от дата 7.ХІ.2013 г.; 2/ Известие /обратна разписка/ за доставянето на тази пощенска пратка; 3/ Служебен бон-разписка № 00133 от датата 7 ноември 2013 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в образуваното пред ВКС производство по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, настоящата частна жалба на ответното по искането благоевградско [фирма] срещу постановеното в това пр-во разпореждане на съдията-докладчик от Второ отделение на ТК на ВКС по т. д. № 979/2011 г. г. за връщане – като просрочен – на неговия писмен отговор по молбата на ЕТ д-р М. Г. Т. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че със свое определение № 321/21.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 979/2011 г. ВКС, ТК, Второ отделение е изменил решение № 50/5.ІХ.2013 г. по същото дело в частта му за разноските, осъждайки търговеца настоящ частен жалбоподател да заплати на насрещната страна по спора – ЕТ М. Т., допълнително /наред с веднъж вече присъдената сума от 260 лв./ и сума в размер на 3 070 лв. /три хиляди и седемдесет лева/, като за разликата до пълния претендиран размер на разноските от 3 530 лв. искането по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е било оставено без уважение. За разлика от разпореждане за връщане жалба, което подлежи на обжалване пред по-горен съд /въззивен или ВКС/, процесуалният закон не предвижда изрична възможност за обжалване на разпореждане за връщане- като просрочен – на отговор по жалба или по искане за изменение на решение в частта му за разноските. Нещо повече: въобще няма предвиден ред за постановяване на такова разпореждане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 11675/9.ХІІ.2013 г. на благоевградското [фирма], подадена против разпореждането от 11.ХІ.2013 г. на съдията-докладчик от Второ отделение на ТК на ВКС, постановено по т. д. № 979/2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2