О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 20.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3473 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3413 от 29.VІІ.2013 г. на [фирма]-гр. Т., област Л., подадена против онази част от решение № 168 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 28.VІ.2013 г., постановено по т. д. № 91/2013 г. с която търговецът настоящ касатор е бил осъден – на основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД– да заплати на [фирма]-гр. Т. сума в размер на 12 885 лв. (без вкл. ДДС), представляваща получен без основание наем за недвижим имот за периода от 9.ІІ.2010 г. до 31.І.2011 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /15 юни 2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 55, ал. 1 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на [фирма]-гр. Т. с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД да бъде отхвърлен в пълния предявен по делото размер от 12 885 лв., като на касатора се присъдят всички разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК троянското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в ППВС № 1/1979 г., а също и в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата търговска и гражданска колегии: Р. № 131/27.Х.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 268/09 г. и Р. № 677/5.ХІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1822/09 г.) по материалноправния въпрос: „На какво основание се дължи обезщетение за ползване на имота – при първоначална липса на основание или при отпаднало основание?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Т., област Л. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Т., област Л., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В случая с атакуваната осъдителна част на решението си Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното, постановено по иск с правно основание „по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 12 885 лева, без ДДС, произтичаща от получен без основание наем за имота за периода 09.02.2010 година до 31.01.2011 година”. Точната правна квалификация, дадена от първостепенния съд на тази искова претенция, е била по първото предложение, от текста на първата алинея на чл. 55 ЗЗД и тя се подкрепя от изложения мотив, че „нищожният договор не може да прехвърли права – в случая правото на собственост, поради което и сумата, получена като наем от собствена вещ, е получена при начална липса на основание”. Същевременно няма данни по делото Великотърновският апелативен съд да е преквалифицирал този осъдителен иск. Ето защо в атакуваната си част неговото решение ще следва да се преценява като постановено не в противоречие, а, напротив – в пълно съответствие с разяснението по т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г., според което: „Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 28.VІ.2013 г. постановено по т. д. № 91/2013 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ, с която [фирма]-гр. Т., област Л., е било осъдено – на основание чл. 55 , ал. 1, предл. 1-во ЗЗД – да заплати на [фирма]-гр. Т., област Л. сума в размер на 12 885 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /15 юни 2011 г/ и до окончателното й изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2