6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
С., 30.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 4069 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 23028/13.VІІІ.2013 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от АК-П., против въззивното решение № 1176 на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, от 27.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1354/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 273/28.І.2013 г. на РС-Пловдив по гр. д. № 1392/2012 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен установителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, предявен срещу ответниците Б. И. Д. от [населено място] и конституирания по реда на чл. 227 ГПК А. С. Б. от [населено място], Пловдивска област, за прогласяването му за нищожен – поради противоречие със закона /чл. 122 ТЗ, чл. 129, ал. 1 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ/ – на договор с нотариална заверка на подписите от 29.ХІ.2011 г. с предмет прехвърляне на дружествен дял в дружество с ограничена отговорност, по силата на който Н. Р. Б. безвъзмездно се е разпоредила в полза на Б. И. Д. с наследствените свои 17 дружествени дяла от капитала на [фирма]-гр. П..
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но изтъквайки единствено, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският ОС се е произнесъл „по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, както следва: 1/ Може ли наследник да прехвърли наследствения си дял от дружество с ограничена отговорност без преди това да е подал молба по чл. 122 ТЗ за приемането му като съдружник и без да е предложил дружествения си дял за изкупуване от останалите съдружници? 2/ В случай, че е извършено прехвърляне без да са били изпълнени императивните изисквания на ТЗ относно приемането на нов съдружник – подадена молба по чл. 122 ТЗ, съгласие за прехвърляне на дружествен дял от Общото събрание на О. по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, това разпореждане може ли да бъде противопоставено на д-вото от страна на третото лице приобретател? 3/ При предявяване на инцидентен установителен иск в първото заседание по делото, с който е било поискано прогласяване нищожността на сделка, длъжен ли е решаващият съд да приеме този иск за разглеждане, като се има предвид и правомощието му служебно да следи за нищожност? 4/ При какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Б. Ил. Д. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Конституираният по реда на чл. 227 ГПК ответник по касация А. С. Б. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на [фирма] оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли иска на търговеца касатор с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че наследникът на починал съдружник може да прехвърли получените от него на това основание дружествени дялове на трето лице, „но тогава това може да стане при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, съобразно чл. 122 ТЗ – със съгласие на Общото събрание, а ако последното откаже да приеме като такъв приобретателя, това не води до недействителност на извършеното прехвърляне от наследника, но същото не може да бъде противопоставено на дружеството”. Отделно от това Пловдивският ОС е могъл да констатира в мотивите към атакуваното решение, че едва след приключване на устните състезания по делото той е бил сезиран с две идентични по съдържание молби за спиране на производството – на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, подадени съответно от търговеца настоящ касатор и от ответника по неговия установителен иск А. Б., основани върху факта на съществуване на друго висящо дело, заведено по иск с правно основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД (липса на съгласие и накърняване на добрите нрави), чиито предмет е било прогласяване нищожността на същия договор за безвъзмездно прехвърляне на дружествени дялове от датата 29.ХІ.2011 г. Наличието на това друго дело опровергава твърдението на касатора за надлежно предявен инцидентен установителен иск по реда на чл. 212 ГПК, по който Пловдивският ОС на свой ред да е дължал произнасяне, т.е. въпросът под № 3 от изложението на касатора не е бил включен в предмета на спора по делото, респ. представлява такъв, който е извън произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение. С изцяло хипотетичен характер е въпрос № 4 от изложението към жалбата, чиито отговор е даден понастоящем със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк дело № 1/2013 г. за въззивното производство.
С оглед твърдението на търговеца касатор за наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол не се констатира в изложението към жалбата му да са били надлежно формулирани въпроси /били те материално- или процесуалноправни/, по които произнасянето на Пловдивския ОС с атакуваното въззивно решение да е в противоречие с практиката на ВКС или такива въпроси да са решавани противоречиво от съдилищата.
От друга страна, съгласно т. 4 от задължителните постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно наличието на задължителна практика на ВКС по въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното решение, принципно изключва допустимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 161/11.І.2011 г. по т. д. № 28/2010 г. по описа на І-во т.о. на ВКС е било прието, на основание чл. 122 ТЗ, че „прехвърлянето на дялове на трето лице не произвежда действие за дружеството, ако приобретателят не е приет за съдружник по решение на Общото събрание”, както и че нормативно установеното положение, според което дружественият дял се наследява, предпоставя възможността наследникът да се разпореди единствено с имуществените права, формиращи дела му.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1176 на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, от 27.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1354/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 4069 по описа за 2013 г.