О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 26.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 191 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6163 от 23.ХІІ.2011 г. на С. П. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-В., против решение № 247 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ХІ.2011 г., постановено по т. дело № 403/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на Варненския ОС в атакуваните негови 5 части:
1/ За присъждане на реално изпълнение на задължение за осъществяване на правни действия по въвеждането на строежа в експлоатация, поети по договора за изработка, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
2/ За заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на същото задължение за изработка, претендирани като пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД от жилищата, предназначени за възложителя /апартаменти с пор. №№ 5 и 6/ в периода, следващ падежа за предаване на готов обект до завеждане на иска, претендирани като пропуснати доходи от наем от 5.ІХ.2008 г. и до 23.Х.2009 г. за първия апартамент в размер на 4 272 лв., а за втория – съответно в периода 5.ІХ.2008 г. и до 23.ІV.2010 г. в размер на 6 528 лв.;
3/ За заплащане на част от обезщетение за вреди от забавено изпълнение на същото задължение за изработка, претендирани като пропуснати ползи на основание чл. 82 ЗЗД и представляващи неполучена изгодна продажна цена по неосъществена в срок уговорена продажба на първия апартамент-частична претенция до размер на сумата 41 579 лв.;
4/ За заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на същото задължение за изработка, претендирани на основание чл. 82 ЗЗД като претърпени загуби, представляващи платено обезщетение за разваляне на същата неосъществена в срок продажба, в размер на сумата 16 428.97 лв.;
5/ За присъждане на законната лихва върху горепосочените главници, а също и на направените по делото разноски и досежно осъждането на настоящия касатор да заплати на д-вото разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 6 000 лв.
Оплакванията на касатора С. П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му /като неправилно/ и присъждане на съдебни разноски, направени при касационното обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „обжалваемият интерес на предявеният иск е над 10 000 лева”, а също и че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос: „Настъпили ли са за ищеца вреди, изразяващи се в пропусната възможност реално да ползва възложените на ответника за строителство имоти – два апартамента, както и да получи изгодна цена по неосъществена в срок уговорена продажба с трето лице, тези вреди предвидими ли са и налице ли е причинна връзка между забавеното изпълнение и реалната възможност за увеличаване на патримониума на ищеца”. Докато от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото бил материалноправният въпрос: „Дали посоченият в чл. 176 ЗУТ и в чл. 5 от Наредба № 3 административен ред за извършване на производство по въвеждането на сграда в експлоатация – посредством съставяне на актове и протоколи по време на строителството, дерогира /респ. несъвместим ли е/ с осъждане на неизправната страна по договора за изработка, която е ответник по иска за реално изпълнение с предмет въвеждане на сградата в експлоатация”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата на П. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на С. П. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По т. нар. „материалноправен въпрос”, обосноваващ приложимост на касационния контрол при наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: „Настъпили ли са за ищеца вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност реално да ползва възложените на ответника за строителство имоти – два апартамента, както и да получи изгодна продажна цена по неосъществена в срок уговорена продажба с трето лице, тези вреди предвидими ли са и налице ли е причинна връзка между забавеното изпълнение и реалната възможност за увеличаване на патримониума на ищеца”:
Така формулираният от касатора П. въпрос няма естеството на материалноправен, защото е фактически – визираните в съдържанието му обстоятелства са подлежали на доказване по делото и тежестта за това е била върху „ищеца по исковата молба”. В тази му част обжалваното въззивното решение е било изрично позовано на Р. № 156/29.ХІ.2010 г. на състав от І-во т.о. на ВКС по т. д. № 142/2010 г., което е било постановено по реда на чл. 290 ГПК и затова представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно главните, решаващи мотиви към този съдебен акт: „Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение трябва да имат качеството на реалност и сигурност. Те биха имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл. 82, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД само в случай, че получаването им от страна на кредитора е сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяването на фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било настъпило, е в тежест на кредитора, който твърди че е пропуснал да реализира доходи от наемното правоотношение и съответно по тази начин да увеличи имуществото си”. Логическо продължение на това разрешение представляват задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/12.ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2011 г., съгласно които: „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага”. В заключение, като не е формулирал правен въпрос, който да е бил включен в предмета на делото и затова да е бил релевантен за неговия изход, касаторът П. не обосновава с тази част от изложението към жалбата си приложно поле на касационния контрол конкретно в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
2. По релевирания от касатора въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законните са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В процесния случай Варненският апелативен съд е приел по иска на П. срещу ответното д-во за реално изпълнение /с предмет осъждането на последното „да въведе сградата в експлоатация”/, че тази претенция обхваща правни действия, подчиняващи се на особена административна процедура по чл. 5 от Наредба № 3 са съставяне на актове и протоколи по време на строителството във вр. чл. 176 ЗУТ – „включително и чрез заместване на неявила се страна пред орган на администрацията” и конкретно, че: „съставянето на акт О.. 15 може да бъде инициирано и от самия възложител”. Следователно релевираният от касатора П. въпрос дали визираната административна процедура за надлежното въвеждане на строеж /”сграда”/ в експлоатация била от естество „да дерогира” избрания исков ред за защита, не е бил въобще предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение. Напротив, такова произнасяне би било налице, ако този облигационен иск би бил счетен от решаващия съд за процесуално недопустим и пр-вото по него бе прекратено. Меродавно в случая е обстоятелството, че е налице трайна съдебна практика по приложението на чл. 80, ал. 1 ЗЗД /досежно заместимите задължения/ и при липсата на каквито и да било наведени от касатора доводи за непълнота, неяснота или противоречие в приложим към спора по делото нормативен акт, респ. за необходимост от осъвременяване на съществуваща съдебна практика, не се констатира наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за приложимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 247 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 403/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2