5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
С., 22.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 814 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 5300/24.ІХ.10 г. на пловдивското [фирма], подадена против определение № 1661 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 17.Х.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1292/2012 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение № 2606/31.VІІІ.2012 г. на Пловдивския ОС по гр. дело № 2702/2012 г. за прекратяването – поради недопустимост, на първоинстанционното пр-во по трите иска на този търговец срещу П. И. – пловдивски ЧСИ с рег. № 821, ответното [фирма]-С. и А. по вписванията: досежно извършено вписване в имотния регистър на влязло в сила възлагателно постановление по чл. 496 ГПК по изп. дело № 932/2010 г.
Оплакванията на търговеца частен касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение, поради което д-вото претендира касирането му и постановяване на съдебен акт за връщане на делото в първостепенния окръжен съд „за продължаване на съдопроизводствените действия”. Инвокират се доводи, че въззивната инстанция се е произнесла по частна жалба с вх. № 6317/15.10.2012 г., докато в действителност подадената такава от същия търговец била с вх. № 23279/11.09.2012 г., а също и че прекратителното определение на първата инстанция неправилно е било потвърдено от Пловдивския апелативен съд, отказал да разгледа подробните съображения досежно правния интерес на настоящия частен касатор от водене на „обективно” съединените негови искове срещу тримата ответници.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пловдивското [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл „за приложимостта на чл. 441 ГПК във връзка с искането ни за установяване на незаконосъобразните действия на ЧСИ П. И.”, а това влизало в противоречие с мотивите към Опр. № 1207/10.ХІ.2011 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. по гр. дело № 718/2011 г. От значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото било както произнасянето на въпроса: „Дали незаконосъобразността на действията на ЧСИ представлява достатъчна предпоставка за предявяване и уважаване на иска по чл. 441 ГПК или при този иск ищецът трябва реално да е претърпял вреди от незаконосъобразните действия?”, така и произнасянето по въпроса: „За приложимостта на нормата на чл. 48 от Наредба № 2/21.ІV.2005 г. „и за исковата защита”, която би обусловила заличаване на недопустимо или недействително вписване.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие единствено по основателността на оплакванията в частната жалба за породи на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3, предл. 2 и 3 ГПК, претендирайки за потвърждаването му. Останалите двама ответници по касация, а именно ЧСИ П. И. /рег. № 821/ и А. по вписванията, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакванията на [фирма] за недопустимост или неправилност на атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд.
Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
1. Относно релевираното оплакване за произнасяне на Пловдивския апелативен съд по въззивна частна жалба, различна от подадената такава от [фирма]:
По аргумент от текста на чл. 275, ал. 2 – във вр. чл. 259, ал. 1 ГПК, жалбата се подава чрез съда, който е постановил атакувания акт /решение или определение/. В процесния случай частната въззивна жалба на „Регнис Е., по която е било произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното определение, има две регистрации: една по описа на първостепенния съд /вх. № 23279 от 11.ІХ.2012 г./ и съответно последваща такава по описа на въззивната инстанция: с вх. № 6317/15.Х.2012 г., видно от приложената на л. 2 компютърна разпечатка за разпределяне на делото на въззивен състав на случаен принцип. Следователно оплакването за недопустимост на определението на това основание не може да се слуша, а предвид обстоятелството, че дори не се обосновава вероятност такъв негов порок /по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/ да е налице, касационният контрол е неприложим.
2. Относно обосновката за наличие на приложно поле на частното касационно обжалване:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В тази връзка първият от релевираните в изложението на частния касатор въпроси не е бил включван в предмета на спора по делото, щом като Пловдивският апелативен съд е приел, че насоченият срещу ответника ЧСИ П. И. /рег. № 821/ иск е бил такъв за установяването на определен факт с правно значение, но според разпоредбата на 124, ал. 4, изр. 2-ро ГПК това се допуска само в случаите, предвидени в закон. При констатираната липса на уредба в Раздел ІІ от гл. 39 за защита по исков ред срещу онези действия на съдебния изпълнител, за които в Раздел І от същата е предвидено обжалване /чл. 435, ал. 3 ГПК/, препращането към текста на чл. 441 ГПК относно „евентуален” осъдителен иск срещу ответника ЧСИ е само илюстрация на правилността на ключовия /решаващия/ извод защо е недопустимо предявяването на установителен иск срещу П. И.. Съответно същият критерий на горецитираното тълкувателно решение следва да бъде приложен и към втория правен въпрос, формулиран от търговеца частен касатор – предвид неговият изцяло хипотетичен характер.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславяща допустимостта на касационния контрол: досежно приложението на чл. 48 от Наредба № 2/21.ІV.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър – „като основание за предявяване на исковете против ответниците [фирма]-С. и А. по вписванията”, от една страна, а – от друга, предвид „липсата на регламентация за исковата защита”, от изхода на която да зависи заличаването на недопустимо или недействително вписване. Меродавно в случая е, че произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение не включва релевирания от частния касатор правен въпрос и затова не следва да се обсъжда налице ли е непълнота в закона /”в правата уредба”/, която да може да бъде преодоляна по тълкувателен път.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1661 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 17.Х.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1292/2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 814 по описа за 2012 г.