6
ДОПЪЛНИТЕЛНО
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
София, 29.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря………..………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1422 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288-във вр. чл. 250 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2092/21.ІІ.2014 г. на застрахователното д-во [фирма]-София (нямаща характера на насрещна по см. на чл. 287, ал. 2 ГПК), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2441 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 30.ХІІ.2013 г., постановено гр. дeло № 3658/2013 г., с която това търговско д-во, като ответник по обратен иск, предявен срещу него от прекия делинквент, е бил осъдено да заплати” на ищеца Р. И. К. от София общо сума в размер на 100 000 лв. – пълният размер на претендираното от последния обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 4.VІ.2011 г., ведно със законната лихва върху тази главница от връчването на препис от исковата молба /5.ХІІ.2012 г./ на застрахователя и до окончателното й изплащане, както и общо сумата от 9 373.41 лв. – пълният предявен по делото размер на обективно кумулативно съединената претенция за обезщетяване на понесени от ищеца имуществени вреди от същото вредоносно събитие, което присъждане е под условието, че главният ответник по първоначалния иск с правно основание по чл. 45 ЗЗД. Т. Б. Т. от София удовлетвори ищеца Р. Ив. К. за същите суми.
След постановяване на определение № 810/8.V.2015 г. по настоящето дело в пр-вото по чл. 288 ГПК по въпроса на липса на приложно поле на касационния контрол по жалбата на делинквента Т. Б. Т., със своя молба от 18.ІV.2016 г. последният е поискал произнасяне и по касационната жалба на застрахователя [фирма], обосновавайки правния си интерес от това произнасяне: „с възможността трите страни по делото да уредим отношенията си, предвид това, че [фирма] освен трето лице-помагач, се явява и ответник по обратния иск” на молителя Т..
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част по обратните искове на Т. Б. Т. срещу д-вото както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на касационната жалба, подателят й [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и п о т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си – по двата обратни осъдителни иска, водени от делинквента Т. срещу застрахователя настоящ касатор, САС се е произнесъл по следните 6 правни въпроса:
1./ „Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението с оглед чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това във вр. с ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК за прилагането на чл. 52 ЗЗД?”;
2./ „Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (решение № 59/29.ІV.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС), то в условията на икономическа криза, световна и национална, следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне обезщетенията?”;
3./ „При установяването на кои факти може да се приема за доказано наличие на валидно застрахователно обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и задължителни ли са за съдилищата указанията на ВС /на НРБ – бел. на ВКС/ в тълкувателно решение № 7/78 г. – т.т. 3 и 4?”;
4./ „Недопустимо ли е решение, с което съдът се е произнесъл по искане, каквото не е правено в петитума на исковата молба: решението на САС е постановено в смисъл, че застрахователното д-во [фирма] дължи плащане след като Т. Т. плати на ищците по главния иск, но такова искане не е правено, противно на неверните твърдения в мотивите на САС?”
5./ „Недопустимо ли е решение, с което е уважена претенция по обратен иск с правно основание по чл. 229 КЗ, който не е предявен – под условие на плащане в полза на увредените лица и без да има реално плащане на обезщетение в полза на увреденото лице?”;
6./ „Ако е налице една от хипотезите чл. 274 КЗ или на чл. 226, ал. 3 КЗ-във вр. чл. 227, ал. 1 КЗ, има ли право делинквентът да предяви иск по чл. 229 КЗ срещу застрахователя си след плащане на обезщетение в полза на увредените лица или под условие, че им заплати обезщетение и дали смисълът на закона е в това, че когато е налице някоя от посочените хипотези, отговорен за обезщетението следва да бъде държан делинквента- независимо дали по пътя на прекия иск на увредените лица срещу него по чл. 45 ЗЗД или по пътя на регресните права на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, след като е платил обезщетение на увредените?”
Поддържа се от касатора застраховател, че ако по първите 5 правни въпроса произнасянето на САС с атакуваната част от решението му по двата обективно кумулативно съединени обратни иска на прекия делинквент било в противоречие с практиката на ВКС, то произнасянето на въззивната инстанция по последния въпрос /този с пор. № 6/ било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: понеже „не са решени изрично законодателно, нито има съдебна практика по тях”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. И. К. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от застрахователя негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 2 000 лв. (две хиляди лева), съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие серия „А” и с номер 0176311/26.ІІІ.2014 г. Инвокиран е довод, че поставените от този касатор правни въпроси „не са ясно и точно формулирани, нито са от значение за изхода на конкретното дело, нито са обусловили решаващите изводи на съда”.
По реда на чл. 287, л. 1 ГПК ответникът по касация Т. Б. Т. от София писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на самата касационна жалба, така и срещу допустимостта на касационния контрол, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на решението на САС в атакуваната от застрахователя негова осъдителна част. Инвокиран е довод, че застрахователят не е атакувал първоинстанционното решение в частта му по уважените два обратни иска на делинквента, поради което е изгубил възможността на атакува въззивното решение, с което същите искове са уважени в пълните техни предявени по делото размери.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на застрахователното д-во [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Оплакването за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК в атакуваната негова осъдителна част по уважените срещу търговеца настоят касатор два обратни иска на прекия делинквент, се прави за първи път в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, като превратно се интерпретира стандартния диспозитив на всяка едно осъдително решение в частта му по уважен обратен иск, винаги съдържащ отлагателно условие. Ето защо, щом като не се констатира вероятност постановеното от САС решение в атакуваната от застрахователя [фирма] негова част да е процесуално недопустим съдебен акт, то и ВКС не се явява задължен да допусне това решение до касационен контрол във връзка с формулираните от касатора въпроси с поредни №№ 4 и 5.
За да уважи в пълния предявен по делото техен размер двата обективно кумулативно съединени обратни иска на прекия делинквент срещу застрахователя, САС е приел, че щом като първоначалният ответник по делото /Т. Б. Т./ е имал правен интерес да привлече в процеса като трето лице-негов помагач застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите – на основание чл. 224, ал. 1 КЗ – то и предявяването на обратен иск срещу последния и разглеждането му „в същото производство” не е процесуално недопустимо, а цели да обезпечи покриването на отговорността на прекия делинквент при уважаване на иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Нито един от останалите 4 правни въпроса обаче, формулирани в излоението на застраховмателя настоящ касатор по чл. 28, ал. 3 ГПК, няма качеството на такъвq който да е бил надлежно включен в предмета на спора по делото. Напротив всички те – с пор. №№ 1, 2, 3 и 6, са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се явява безпредметно обсъждането налице ли са допълнителните предпоставки /в случая тези по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/, обуслаящи приложно поле на същия.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Р. Ив. К. искане за това по чл. 81-във вр чл. 78, ал. 3 ГПК, застрахователят настоящ касатор ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 26.ІІІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2441 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 30.ХІІ.2013 г., постановено по т. д. № 3658/2013 г. в атакуваната от застрахователното д-во [фирма]-София негова ЧАСТ, с която срещу него са били уважени в пълен размер обективно кумулативно съединените два обратни иска на прекия делинквент Т. Б. Т. от София.
О С Ъ Ж Д А касатора застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес в [населено място], [улица] – НА ОСНАВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация Р. И. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. VІІІ, ап. № 118, СУМА в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие серия „А” и с № 0176311/26.ІІІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2