4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 387
С., 20.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2342 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2085/25.ІІ.2013 г. на С. Д. Д. от С., подадена против частта от решение № 227 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, постановено на 6.ІІ.2013 г. по гр. д. № 3803/2012 г., с която е бил отхвърлен нейния иск с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен срещу ответния Гаранционен фонд за разликата над присъденото й обезщетение от 30 000 лв. и законна лихва върху тази главница, считано от 8.Х.2010 г. и до окончателното й изплащане за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.ІІ.2010 г. по вина на водач на неизвестен лек автомобил, и до пълния предявен по делото размер на същата искова претенция от 50 000 лв., както и срещу частта от това решение, с която, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, Д. е била осъдена да заплати на фонда 32 лв. разноски по делото и 580 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Оплакванията на касаторката Д. са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част и за разноските както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на Д. срещу ответния Гаранционен фонд да бъде уважен в пълния предявен по делото негов размер посредством допълнителното присъждане на още 20 000 лв. – като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от същото вредоносно събитие и ведно със законната лихва, но считано от 8.Х.2010 г.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата й, С. Д. Д. вместо обосноваване на приложно поле на касационния контрол с формулиране на правен въпрос, по който САС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на решението си, прави „възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, в смисъл, че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните й неимуществени вреди и се явява крайно занижено”.
Ответният по касация Гаранционен фонд не е ангажирал становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната от Д. негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на С. Д. Д. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос (бил тай материално- или процесуалноправен) от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон или допуснати от съответния въззивен съд съществени нарушения на процесуални правила са твърдения за наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, но не и основания за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 6.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 3803/2012 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ, КАКТО И в тази относно присъдените в тежест на С. Д. Д. разноски /вкл. юрисконсултско възнаграждение/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 2342 по описа за 2013 г.