5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 30.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3434 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по съвместната касационна жалба с вх. № 9901/14.VІІІ.2014 г. на Н. А. М. /починала в хода на І-во инст. пр-во пред СГС на 17.Х.2011 г. – бел. на ВКС/, Ф. М. К., Боян М. Ю., М. С. М., С. С. С., А. М. М., С. С. С., В. М. А., А. М. Ю. и от А. Мл. И., несъществуваща в кръга на наследниците на първоначалната ищца, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против частта от решение № 1278 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 20.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 860/2014 г., с която са били отхвърлени преките искове на осмината настоящи касатори /без Н. А. М. и А. Мл. И./ срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н. А. М. от смъртта на нейната дъщеря А. М. Х. при процесното ПТП, настъпило на 12.ХІІ.2008 г., за сумата над 60 000 лв. до 80 000 лв /общо за всички ищци/.
Оплакванията на осмината касатори са за постановяване на въззивното решение атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това те претендират частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да им бъде присъдено застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди на тяхната обща наследодателка „в пълния предявен размер от 80 000 лева, заедно със законната лихва от датата на увреждането й – 12.12.2008 г. до окончателното плащане, като се присъдят изцяло и направените разноски пред въззивната инстанция, вкл. адвокатско възнаграждение”.
В изложение п чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК осмината касатори обосновават приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 206 от 12.ІІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 35/2009 г., разрешавайки „погрешно” следният материалноправен въпрос: „Необходимо ли е в хипотезата на принос да се изследва във всички случаи пряката причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпването на вредоносния резултат и съществува ли такава връзка, когато не е отстранено всякакво съмнение, че при липса на подобно поведение увреждането нямаше да настъпи?”
Ответната по касация застрахователна компания [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на осмината касатори /т.е. без починалата още в хода на пр-вото пред СГС първоначална ищца Н. А. М. и несъществуващата в кръга на наследниците й по закон А. Мл. Илиянова/, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да намали присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение за понесените от общата наследодателка на настоящите касатори неимуществени вреди от 80 000 лв. на 60 000 лв., САС е счел за основателно защитното възражение на ответника застраховател по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приемайки, че „когато вредите се намират в причинна връзка и с поведението на самия увреден /загиналата при процесното ПТП дъщеря на първоначалната ищца – бел. на ВКС/ съществува възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането”, както и че „само нарушения на ЗДвП, които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици, имат значение при преценката на приноса на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД”. В тази връзка съобразени са били от въззивната инстанция следните пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от второто отделение на ТК на ВКС, както следва: 1./ Р. № 45/15.І..2009 г. по т. д. № 525/2008 г.; 2./ Р. № 165/26.Х.2010 г. по т. д. № 93/2010 г.; 3./ Р. № 159/24.ХІ.2010 г. по т. д. № 1117/09 г.; 4./ Р. № 169/28.ІІ.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. и 5./ Р. № 54/22.V.2012 г. по т. д. № 316/2011 г.
Същевременно с представеното към изложението на касаторите по чл. 284, ал. 3 ГПК решение № 206/12.ІІІ.2010 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., постановено също по реда на чл. 290 ГПК, е даден следният отговор на релевантния за изхода на делото в съответното въззивно пр-во правен въпрос „за предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, във вр. с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при настъпило ПТП”: Интерпретирана според правилата на граматическото и логическо тълкуване, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията „да са в пряка причинна връзка” с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
В заключение, при извършената съпоставка между атакуваното в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК решение на САС, от една страна и посочените по-горе общо шест, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от Второто отделение на ТК на ВКС – от друга, не се констатира каквото и да било противоречие при разрешаването на релевантния за изхода на гр. д. № 860/2014 г. по описа на САС, ГК, 4-и с-в материалноправен въпрос. Що сде отнася до частта на последния, съдържаща питането дали съществува такава връзка /”пряка причинна връзка”/, когато не е било отстранено всякакво съмнение, че при липса на подобно поведение увреждането нямаше да настъпи, той не е бил надлежно включен в предмета на спора по делото и затова обективно не е могъл да обуслови правните изводи на въззивния съд по това дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1278 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 20.VІ.2014 г. постановено по гр. дело № 860/2014 г. В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2