О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 29.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1248 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1 т. 4 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
Образувано е било по исковата молба с вх. № 3741/12.ІV.2018 г. на [фирма]-София срещу ответницата Й. И. Л. от [населено място] с предмет: отмяна на арбитражното решение от 12.ХІ.2015 г., постановено по вътрешно арб. дело № 416/2014 г. по описа на Арбитражния съд при Б., с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени предявените от тази кредитна институция срещу Л. при условията на обективно кумулативно съединяване шест осъдителни иска до размер на сумата от общо 172 367.78 лв. и в резултат банката е била осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да й заплати 4 000 лв. разноски по арбитражното дело.
Като поддържа, че искането й за отмяна на горното арбитражно решение е било „депозирано в установения законов срок”, банката ищец се позовава изрично на отменителното основание по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, сочейки, че нито е била уведомена за назначаване на арбитър, нито за провеждане на арбитражното производство и в резултат е била лишена от участие в същото. Алтернативно се твърди, че арбитражното решение следвало да бъде прогласено за нищожно – поради това, че с него се разрешавал потребителски спор, щом като арбитражното дело било водено между кредитна институция, предоставила финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на З. на наследодателя на ответницата Л., явяващ се „потребител” по смисъла на § 13, ал. 1 от същите допълнителни разпоредби.
В хода на преценката си по допустимостта на настоящите два иска, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира следното:
Видно от приложеното в заверен препис вътрешно арб. дело № 416/2014 г. по описа на АС при Б. е, че постановеното по него решение от 12.ХІ.2015 г., чиято отмяна, респ. нищожност, се претендира, е било изпратено на ищцовата кредитна институция с препоръчано писмо с обратна разписка /”известие за доставяне”/, чиито изходящ № е 2152/18.ХІ.2015 г. Съгласно чл. от Правилника на АС при Б. /в редакцията му за календарната 2015 г./, сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, когато адресатът е получил съобщението, а „книжата, съобщенията и призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното известно седалище с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено”
В процесния случай, след даденото й по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указание за това, банката настоящ ищец е представила писмено доказателство за датата на получаване на горното арбитражно решение, представляващо плик с формат А-4, съдържащ пощенско клеймо от „20.11.2015 г.” и с баркод към известието за доставяне: „ИД PS 1040 03AVIT 5”.
Съгласно чл. 48, ал. 1, изр. 1-во ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. При липса на данни по делото страните по арбитражния спор да са правили последващи искания за поправка, тълкуване или допълване на процесното арбитражно решение, този преклузивен срок ще следва – по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК – да се счита изтекъл на датата 20 януари 2016 г. /присъствен ден, сряда/. Като подадена на 12.ІV.2018 г., или повече от 2 години по-късно, настоящата искова молба ще следва да се счита просрочена.
Що се отнася до обективно съединения иск на банката настоящ ищец с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, а именно за прогласяване нищожността на същото арбитражно решение от 12.ІV.2015 г. на АС при Б. по вътрешно арб. дело № 416/2014 г. – като постановено по неарбитрируем потребителски спор, този иск е процесуално недопустим, тъй като разпоредбата, на която се основава, е в сила от 27 януари 2017 г. и няма обратно действие към приключените арбитражни производства: арг. § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗМТА (ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.).
В заключение, по изложените съображения исковата молба на [фирма]-София ще следва да бъде върната на подателя й.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
В Р Ъ Щ А исковата молба (с вх. № 3741/12.ІV.2018 г. по описа за на ВКС) на [фирма]-София с правни основания по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА и по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2