О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 15.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2588 по описа за 2016 ., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 12796/12.ІХ.2016 г. на [фирма]-София, подадена против онази част на постановеното по реда на чл. 294 ГПК решение № 1618 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 26.VІІ.2016 г. по гр. дело № 738/2016 г., с която, при отхвърленото защитно възражение на търговеца за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия в хода на процесното ПТП от 1.ХІ.2010 г. общ наследодател на ищците Ю. М. Мръкошов, на трима от тях – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /сега отм./ – са били присъдени дължими застрахователни обезщетения за понесените неимуществени вреди, както следва: на преживялата съпруга А. Р. Мръкошова – 100 000 лв., и съответно на низходящите /дъщеря и син/ Е. Марьок и К. Б. Мръкошов – по 80 000 лв., вкл. и ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на деликта и до окончателното им изплащане. Не се атакува въззивното решение в частта му, с която на майката на загиналия водач на МПС К. М. Мръкошова е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди от същото вредоносно събитие в размер на 48 000 лв.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели намалени присъдените застрахователни обезщетения на трима от ищците, както следва: от 100 000 лв. – до размер на 52 500 лв. лв. за преживялата съпруга А. Р. Мръкошова и съответно от 80 000 лева – до размер на по 37 500 лв. за сина К. и за дъщерята Е. на загиналия в процесното ПТП Ю. М.. Претендира се отменяване на атакуваното въззивно решение и в частта му за разноските, както и присъждане на такива по реда на чл. 295 ГПК, като в размера им бъде включено и дължимото юрисконсултско възнаграждение „за водене на делото пред ВКС”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователното д-во [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл по материалноправния въпрос: „При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. относно отчитане наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици и причинно-следствената връзка между неговото поведение и настъпилите вреди?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК четиримата ответници по касация от [населено място], [община], област Б., писмено са възразили чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, отнасяща се само до трима от тях, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на платения адвокатски хонорар от 2 760 лв.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на застрахователя [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Постановяването на атакуваното въззивно решение се предхожда от връщане на делото по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд със задължителните указания на ВКС относно: повторна преценка на събрания доказателствен материал при изследване на въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат, „поради непоставен предпазен колан, както и по приложението на чл.52 ЗЗД”. След надлежно изпълнение на същите указания новият състав на САС е приел, че безспорно установеният факт, че загиналият общ наследодател на въззиваемите не е шофирал с поставен предпазен колан, не се е отразил на настъпването на процесния вредоносен резултат, тъй като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства ставало ясно, че вредните последици биха настъпили независимо от това дали е имало нарушение на нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, т.е. съпричиняване не е налице и възражението на застрахователя ответник по субективно съединените преки осъдителни искове е неоснователно.
Според чл. 295, ал. 1 ГПК, само когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, второ решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че релевантният материалноправен и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Констатираното в случая погрешно отъждествяване от застрахователното д-во настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол, от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за положителна преценка в този смисъл, безпредметно се явява обсъждането дали са налице релевираните от този застраховател допълнителни предпоставки по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от четиримата ответници по касация искане за това, застрахователното д-во настоящ касатор ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати общо сума в размер на 2 760 лв., представляваща платен хонорар за един техен адвокат от САК, съгласно приложен по делото договор за правна помощ и съдействие от 3.Х.2016 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1618 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 26.VІ.2016 г., постановено по гр. дело № 738/2016 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати ОБЩО на тримата ответници по касация: А. Р. Мръкошова, ЕГН [ЕГН], Е. Ю. Марьок, ЕГН [ЕГН] и К. Ю. Мръкошов, ЕГН [ЕГН] – всички от [населено място], [община], СУМА в размер на 2 760 лв. (две хиляди седемстотин и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един техен адвокат от САК, съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 3.Х.2016 г. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2