4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 25.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………..………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3880 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5261 от 16.VІІ.2013 г. на [фирма]-гр. В., [община], област П., подадена против въззивното решение № 267 на Пазарджишкия ОС, ГК, 2-ри с-в, от 7.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 350/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 40/18.І.2013 г. на РС-Пазарджик по гр. д. № 2889/2011 г. С последното, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, търговецът настоящ касатор е бил осъден да заплати на миланското [фирма] сума в общ размер от 9 543.64 евро по процесните две данъчни фактури с №№ V./21.ІV.2010 г.и V./14.V.2010 г. за доставка на стоки, а също и сумата в размер на 1 142.19 евро, представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 12.V.2010 г. и до 8.VІІ.2011 г., както и законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на делото /8.VІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на ветренското [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Пазарджишкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 269 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В свое т.нар. „Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК” българското търговско д-во обосновава приложното му поле „с оглед непълното произнасяне на въззивния съд по всички въпроси, посочени в жалбата срещу първоинстанционното решение и неспазване разпоредбата на чл. 269 ГПК, налице е непроизнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като цяло”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация италианско търговско д-во писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В., [община], област П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилища в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд по същото дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд се е произнесъл /а не по който липсва произнасяне/, докато ВКС не е задължен да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая само това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, търговецът касатор [фирма]-гр. В. погрешно отъждествява касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, поради което изложението към жалбата му обективно не е годно да обоснове допускане на касационната му жалба до разглеждане по същество.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат разноски в полза на ответното по касация италианско търговско д-во – независимо от направеното от процесуалния му представител по пълномощие искане по чл. 81-във вр. с чл.78, ал. 3 ГПК за това, тъй като последният не е представил доказателства такива разноски реално да са били сторени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 267 на Пазарджишкия ОС, ГК, 2-ри с-в, от 7.VІ.2013 г., постановено по гр. дело № 350/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1