О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 15.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 439 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 23026 от 21.ХІІ.2018 г. на Висшия съдебен съвет, подадена чрез негов юрисконсулт против имащата характера на определение първа част от решение № 2399 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 16.Х.2018 г., постановено по т. д. № 778/2018 г., с която е била оставена без уважение молбата на това юридическо лице /чл. 16, ал. 2 ЗСВ/ с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК: за връщане на сумата 2 540.78 лв., платена по с/ка на САС като държавна такса по въззивната жалба, както и на сумата в размер на 15 лв., представляваща държавна такса, платена по частна жалба по с/ка на същия съд.
Оплакванията на частния жалбоподател ВСС, който е бил конституиран в процеса като трето лице-помагач на страната на държавата, представлявана в случая от министъра на финансите, са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция по съществото на искането, с който то да бъдело изцяло удовлетворено – с връщането на сума в размер общо на 2555.78 лв., като „недължимо” платени държавни такси по с/ка на САС. Инвокиран e довод за „наличието на хипотеза на недължимо платени държавни такси по смисъла на чл. 4б от Закона за държавните такси, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК”.
Ответните по частната жалба „Главболгарстрой” АД и държавата, представлявана от министъра на финансите, не са ангажирали свои становища по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС по чл. 248 ГПК.
В настоящия си състав ВКС, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК и подадена от формална (подпомагаща) страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на Висшия съдебен съвет ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Следователно, по аргумент за противното, такова трето лице не дължи разноски, каквито не е причинило със свои процесуални действия. В процесния случай със същото решение на САС е било прието, че атакуваното пред него първоинстанционно решение, в частта му досежно привличането на Висшия съдебен съвет като трето лице помагач на страната на държавата, се явява процесуално недопустимо и следва да се обезсили: понеже не са били налице предпоставките за неговото привличане, непротивопоставима му е силата на пресъдено нещо на решението по спора и защото това 3-то лице няма интерес да обжалва решението. Това въззивно решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК. Постигнатият с него правен резултат е удовлетворителен за въззивника ВСС, който е претендирал обезсилване на първоинстанционния съдебен акт по съществото на спора. Поради това извършеното от ВСС плащане на държавни такси е било недължимо и сумите следва да му бъдат възстановени. Ирелевантно за разрешаването на процесния случай е съдопроизводственото правило на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ имащата характера на определение първа част от решение № 2399 на Софийския апелативен съд, ТК, 15-и с-в, от 16.Х.2018 г., постановено по т. д. № 778/2018 г., с която е била оставена без уважение молба на Висшия съдебен съвет по чл. 248, ал. 1 ГПК (за връщането на платени държавни такси по с/ка на САС), ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВЪРНАТ недължимо внесените от Висшия съдебен съвет по сметка на САС държавни такси за въззивна и за частна жалба в размер общо на 2 555.78 лв. (две хиляди, петстотин петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2