5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
С., 06.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2480 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 11059/4.ІV.2013 г. на варненското [фирма], подадена против въззивното решение №327 на Варненския ОС, ГК, постановено на 27.ІІ.2013 г. по гр. дело № 86/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 4170/23.Х.2012 г. на Варненския РС, ХХХІV-и с-в, по гр. дело № 15623/2011 г. С последното е било прието за установено в отношенията между страните по спора, че [фирма]-гр. В. не дължи на д-вото настоящ касатор сума в размер на 17 930.19 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия за обект хотел „А.” в [населено място] съответно за периода от 20.І.2011 г.- 22.VІ.2011 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК настоящия касатор е бил осъден да заплати на [фирма]-гр. В. сума в размер на 2705 лв., представляваща направени от него в двете инстанции разноски.
Единственото оплакване на касатора [фирма] е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който отрицателния установителен иск на [фирма]-гр. В. да се отхвърли, като му се присъдят всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК варненското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл „по въпроса за наличието на правна възможност на доставчик на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати при установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера като средство за търговско измерване /СТИ/”, която съществуващата съдебна практика отричала. В тази връзка се навеждат от касатора многобройни доводи, че тази съдебна практика всъщност създавала условия за дискриминация както спрямо потребителите, така и спрямо електроразпределителните д-ва, че тя давала възможност правата, които предоставя един административен акт, да бъдат отречени и то без да се извършва изрично произнасяне на съд за неговата законосъобразност, респ. валидност, а също че тази съдебна практика изразявала липсата на институционален синхрон в защита правата на потребителите и по същество с нея се отричала възможността за провеждане на единна държавна политика в тази област и пр.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му с довод, че в изложението към касационната жалба липсват ясно формулирани правни въпроси.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи отрицателния установителен иск на [фирма]-гр. В. въззивната инстанция е приела, че [фирма] не е установило с годни доказателствени средства по ГПК, че начисленото от него количество ел. енергия е доставено и реално потребено, след като продажбата на тази специфична вещ се подчинява на общите правила на договора за продажба, от които следва, че купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Недоказан в това исково пр-во е останал и периодът на грешно измерване или „неизмерване” в резултат на твърдяното неправомерно действие на потребителя от страна на доставчика, докато в противен случай, ако не се държи сметка за продължителността на този период и без да се отчете реално консумираната енергия, то едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел. енергия за минал период би позволило на доставчика й да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя такава. В тази връзка търговецът настоящ касатор не оспорва, че произнасянето на Варненския ОС с атакуваното въззивно решение по релевирания от него правен въпрос не се отклонява от трайната съдебна практика, която той критикува като съдържаща неточно тълкуване. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият касатор обаче не сочи в какво конкретно се изразява неточното тълкуване, върху което се основава константната практика на ВКС, обективирана в множество решения на отделни състави от неговата търговска колегия, постановени по реда на чл. 290 ГПК (пет от тях цитирани в мотивите на обжалвания съдебен акт) по релевирания от него правен въпрос, нито в изложението към жалбата му се прави позоваване на обуславящи друго тълкуване промени в законодателството и обществените условия, отнасящи се до отречената с тази задължителна съдебна практика възможност да се правят едностранно корекции за минал период в сметките на потребителите на ел. енергия, респ. досежно това кои са относимите към правния въпрос закони, които са непълни, неясни или противоречиви.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 327 на Варненския окръжен съд, ГК, от 27.ІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 86/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2480 по описа за 2013 г.