О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 21.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1265 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6117 от 5.ІV.2017 г. на [фирма]-София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 132 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 16.І.2017 г., постановено по гр. дело № 1472/2015 г., с която са били отхвърлени предявените от този търговец срещу ответното [фирма]-София искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на последното „да изпълни реално задължението си по чл. 5 от договор ДПЕРМ № 254/22.ІІ.2006 г., като изкупи изградените от ищеца съоръжения за присъединяване на обект, представляващ жилищна сграда в[жк], ул. „132-ра” № 26, а под условието на евентуалност – да заплати сумата 73 194 лв., представляваща стойността на изграденото” (монтиране на на трансформатор в съществуващ трафопост и прокарване на електропроводни линии за ниско напрежение-„НН”).
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който един от двата предявени под условието на евентуалност осъдителни искове на [фирма] срещу ответното [фирма] да бъде уважен, ведно с присъждане на всички направени от ищеца настоящ касатор разноски по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите търговска и гражданска колегия, по три материалноправни и един процесуалноправен въпрос, както следва:
1./ „От кой момент възниква изискуемост на задължението на възложителя /ел. разпределителното д-во/ да заплати стойността на изградените съоръжения, съгласно чл. 20, ал. 7 НПППЕЕПРЕМ и § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката?”;
2./ „Дали задължението на електроразпределителното дружество съгласно горепосочената разпоредба за заплащане стойността на поети за изграждане от присъединяваното лице с предварителен, но също и с последващо сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към ел. разпределителната мрежа, на основание чл. 20, ал. 5 от същата Наредба, представлява такова по предвиден за сключване договор за покупко-продажба на съоръженията или това е задължение по договор за изработката им?”
3./ „Какво е правното значение на изготвения договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача?”;
4./ „Дали мотивите на въззивното решение, вкл. и при препращане към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК трябва да се основават на всички факти и обстоятелства по делото, както и има ли решаващият съд задължение да тълкува волята на страните по договора по правилата на чл. 20 ЗЗД?”
Първите два материалноправни въпроса били решени в противоречие с постановените реда на чл. 290 ГПК решение № 247/27.ІІ.2015 г. на І-во т.о. по т. д. № 2952/2013 г., както и с решението по т. д. № 3369/2014 г. на І-во т.о., съответно третият – в противоречие с решение № 195/27.ХІІ.2013 г. на І-во т.о. по т. д. № 38/2013 г., докато последният, т.е. процесуалноправният – бил решен в противоречие с решение № 420/16.ІІ.2016 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1633/2015 г.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез упълномощен свой представител с юридическо образование както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на „направените във вр. с процесуалното представителство разноски за тази инстанция и всички други съдебни разноски за тази инстанция”.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на софийското [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли и двата, съединени под условието на евентуалност, осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма] с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че правото на изкупуване, респ. на задължението да се плати цената на изграденото от касатора, би възникнало в резултат на бъдещи преговори помежду им и постигане на съгласие относно конкретен предмет и цена: съгласно точния смисъл на разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от действащата към датата на сключване на процесния двустранен договор Наредба № 6/9.VІ.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Докато, според данните по делото, безспорно е обстоятелството, че между страните не е бил сключван договор за изкупуване на съоръженията „с уговорена цена на същите”, а и такова вземане не би могло да възникне пряко от процесния договор за присъединяване № ДПЕРМ 254/22.ІІ.2006 г., чието действие е подчинено на цитираната по-горе наредба, както и на специалната нормативна уредба на Закона за енергетиката и поради това не може да има присъщите на договора за изработка /по чл. 258 и сл. ЗЗД/ правни последици. Изрично в тази връзка съставът на САС се е позовал в мотивите към атакуваната отхвърлителна част на своя акт по съществото на спора на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 179 на ІІ-ро т.о. на ВКС от 18.V.2011 г. по т. д. № 13/2010 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г-, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва за е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение формулираният от търговеца настоящ касатор процесуалноправен въпрос се отнася до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, докато останалите три материалноправни въпроса, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата са с изцяло хипотетичен характер: те не са били вклюени в предмета на спора и се отнасят до фактическата констатация на САС, че друг договор, освен процесния с № ДПЕРМ 254/22.ІІ.2006 г., между страните по спора (независимо от причините за това) не е бил сключван.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане с правно основание по чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът [фирма] ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 132 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 16.І.2017 г., постановено по т. д. № 1472/2015 г. В АТАКУВААТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, ап. № 45, да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]-„Б. Бизнес Център”, СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2