О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С., 07.06. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 497 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3936 от 17.ІV.2012 г. на „Е.-Х. К.” [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против въззивното решение № 7 на Видинския ОС, ТК, от 15.ІІ.11 г., постановено по гр. дело № 600/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 423 на РС-Видин от 4.Х.2011 г. по гр. д. № 671/2011 г.: за отхвърляне на съвместно предявения от [фирма]-С. и [фирма]-гр.- В. срещу [община] осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 22 165 лв. /двадесет и две хиляди сто шестдесет и пет лева/, представляваща претендирано обезщетение за забавено плащане на задължения, поети с договор за обществена поръчка от 1.ХІ.2006 г. с предмет експлоатационна поддръжка, ремонтно-възстановителни работи и изграждане на ново улично художествено осветление на територията на [община] в периода 1.ХІ.2007 г. – 21.V.2010 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /7 април 2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на консорциума касатор /чл. 275 ТЗ/ са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Видинския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който да бъде уважен осъдителният иск срещу [община] „ведно с произтичащите от този факт юридически последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК консорциумът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Видинският ОС да се е произнесъл, се поддържа твърдение, че атакуваното въззивно решение „е взето в противоречие с константната практика на съдилищата по абсолютно идентични казуси досежно чл. 79, ал. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД”, изразена в следните актове: 1/ Решение № 1243 от 7 юли 1997 г. на ВКС, ГК с-в на V-то г.о., постановено по гр. дело № 1288/96 г.; 2/ Решение № 555 от 5.VІ.2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, по гр. дело № 773/2009 г.; 3/ Решение № 231 на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІІ-и с-в, от 26.VІ.2008 г. по т. дело № 41/2007 г.; 4/ Решение от 5.V.1999 г. по в.арб. дело № 57/1998 г.; 5/ Р. от 12.ХІІ.2007 по в. арб. дело № 59/2007 г.; и 6/ Р. от 6.ХІ.998 г. по м. арб. дело № 23/1998 г.
Ответната по касация [община] не е ангажирала становище на своя кмет нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Видинския ОС, касационната жалба на консорциума „Е.-Х.” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда релевантния правен въпрос от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на значимия за изхода на делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая единствено по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, цитираните и приложени от консорциума касатор решения по международно и вътрешни арбитражни дела и без друго не представляват съдебна практика, която да може да се преценява на плоскостта на така релевираната предпоставка за допустимост на касационния контрол, съответно за приложеното първоинстанционно решение № 231 на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІІ-и с-в, от 26.VІ.2008 г., постановено по т. д. № 41/07 г., липсват данни, то да е влязло в сила, докато приложеното решение № 555 на САС, ГК, 3-и с-в, от 5.VІ.2009 г. по гр. дело № 773/09 г. е дори без диспозитивната си част.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 7 на Видинския окръжен съд, ГК, от 17.ІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 600/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2