4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
София, 14.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………..…………..……. и с участието на прокурора …………………………..…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1384 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6402/3.V.2016 г. на русенското [фирма], подадена против определение № 1106 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 4.ІV.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1369/2016 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу определение № 830/15.ІІ.2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-8, по т. д. № 7667/2015 г. – за прекратяване на първоинстанционното пр-во поради недопустимост на исковата претенция с правно основание по чл. 124 ГПК.
Като поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение и същевременно признава, че „от формална гледна точка и с оглед практиката на ВКС” главната констатация за липса на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск – извън възможността по чл. 424 ГПК за това, била вярна, дружеството частен касатор претендира, „с оглед спецификата на казуса”, че това определение на САС следва да бъде касирано „и производството по делото да продължи”.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивната инстанция се е произнесла „неправилно по процесуални и материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и това е от съществено значение за решаване на спора”, а именно: „В случай, че обективно не са налице нововъзникнали факти и обстоятелства по смисъла на чл. 424 ГПК, а става дума за прогласяване на нищожност на факти и обстоятелства, следва ли ищеца да няма право да търси защита по реда на чл. 124 от ГПК, предвид това, че искът му по чл. 424 от ГПК винаги би бил недопустим при липсата на новооткрити обстоятелства, както и на нови писмени доказателства?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Русе, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, САС е приел, че основният спорен въпрос по делото е бил този, дали е допустим отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, при положение, че между страните по този спор е налице влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК и не се предявява иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. Съобразявайки нормативно установеното положение, че способите за защита на длъжника в заповедното пр-во са изчерпателно /лимитативно/ определени, въззивната инстанция е стигнала по необходимост до решаващия си правен извод, че пропускът на длъжника [фирма] да прибегне до някое от предоставените му от законодателя средства защита – било по чл. 414, по чл. 419, по чл. 423 или по чл. 424 ГПК, „не може да бъде преодолян чрез отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК”: предвид преклудиране на възможността по общия исков ред да се оспорва съществуването на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение.
Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съдили за обсъждане на събраните по делото доказателства. Докато в процесния случай релевираният от търговеца частен касатор единствен правен въпрос се свежда до питане относно това „правилно ли е обжалваното определение на САС?” Погрешното отъждествяване обаче на което и да е от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол /вкл. това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Изводът за липса както главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК,у така и на допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст, се подкрепя от разясненията по т. 4 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1106 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 4.ІV.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 1369/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2